На 25 юни Бургас ще стане сцена на истирия, която пречиства. Васил Люцканов, познат с въздействащите си разкази и с 45-годишната си кариера в журналистиката, дебютира като романист със „Сбогом, Лаврак“ – книга, писана не с мастило, а с белезите на живота.

Книгата излиза с логото на издателство "Аб" и е съфинансирана по Фонд „Култура” на Община Бургас.
Люцканов, който е член на СБП, на Сдружение „Бургаска писателска общност” и на Лигата на българските писатели в САЩ, ще зарадва литературната публика  на 25 юни от 18.30 часа в Дома на писателя.

Одисеята на действието в романа стратира и финишира на брега на Бургаския залив – при исихията на морето спасител. Разказът е профилиран кинематографично, на места театрално-бутафорно, зареден с ирония и самоирония.
Сюжетните линии на романа превеждат главния герой Виктор Лютов – Лаврака (морски мълк) през лабиринт от вълчи ями в живота му. Училищен бунтар, заклеймен от Комсомола. Подивял войник в „Триъгълника на смъртта” в Звездец, дамгосан като потомък на „враг на народа” – убит горянин.  „Неблагонадежден” в Университета,  „опипван” от тодорживковата Държавна сигурност, пречупили преди него професори и студенти-бунтари от времето на Пражката пролет и „Солидарност”.  Романтизмът на привидната свобода след 10 ноември’ 89 са Давидовата прашка в противоборството на журналиста-вестникар Лютов с Голиата на Дълбоката държава и олигархично-мафиотската ѝ наемна ченгеджийница в наше време. И ако Лаврака все пак успява да преметне през рамо пожизнената манипулация на системата, това става на солена цена. Разбит личен живот – издевателства над децата му, горчив развод,

предупредително здрависване със Смъртта, загуба на всички възможни Жени и Любови в живота му. И все пак открива Спасение – в Исихията на Южното бургаско море, - всеопрощаващо с безкрайния си хоризонт и вдъхновително с вечната си Орфеева магия. Историята на Лаврака е нов прочит на „Книга на Йов” – най-енигматичната част от Стария завет.  

Ето какво споделя д-р Добрина Топалова.


"Неизбежно е – време е за сбогуване с онези роли в живота, през които преминаваме, но и време да благодарим за тези, в които оставаме – сина, бащата, човека на перото. Устояващия. С такова богато повествование в аз-форма грабва „Сбогом, Лаврак“ на Васил Люцканов – и като частна житейска  история, и с универсалния си заряд – всеки знае, че го очаква есента на живота, а изповедта на героя разказвач започва точно оттам.
Сега е времето за Исихия, за Черния плаж, където няма време, затова лесно се срещат и прегръщат всички времена.. "

За автора
Васил Люцканов е от Бургас. Завършил е Английската гимназия, следвал „Българска филология” и „Културология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Дебютирал като белетрист със сборника разкази и новели „Обратни влакове”(1987) . Следва „Порцелановото цвете” (1991) – отново сборник с разкази и новели. След 27-годишна творческа пауза издава 2 успешни сборника с къси ракази: „Душите ни страдат красиво” (2022) и „Третото око на Едип” (2024).
Люцканов има зад гърба си 45-годишна журналистическа кариера в 9 вестника, където е работил като стажант-репортер, главен редактор и мениджър в медийния маркетинг.
Люцканов е член на СБП, на Сдружение „Бургаска писателска общност” и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.