Георги Иванов е от Поморие, надзирател е в Бургаския затвор от 12 години. Заплатата, която получава в момента е 850 лв. До сега за пътни е плащал по 80 лв. на месец. След въвеждането на 12-часовите дежурства разходите му скачат двойно.
„Няма значение дали пътувам с личния си автомобил, или с междуградския транспорт. Цените са еднакви, а пътните разходи не ни се поемат. Това означава, че реално вече ще взизам със 160 лв. по-малко”, изчисли Иванов.
По други негови сметки се оказва, че от 12 месеца в годината той ще работи 9 месеца за себе си и 3 месеца, за да си осигури транспорта до работното място. През 2007 год. ръководството на бургаския затвор е пробвало да промени 24-часовите наряди.
Тогава надзирателите преминали на смени от по 12 и 8 часа. Единственият резултат, който бил постигнат са 40 молби за напускане. 7 месеца по-късно, униформените отново са преминали на 24-часов работен цикъл, защото и шефовете са се уверили, че това е най-удачният вариант. Заради масовото напускане на надзиратели
тогава, Георги Иванов успял да вземе отпуската си за 2007 год. през 2010 год.
Диян Стоянов е надзирател от 4 години. Неговата заплата е 600 лв. Срещу тези пари на дежурство той отговаря за сигурността и живота на близо 300 затворници.
Според него въвеждането на 12-часовите смени е ответната реакция на ГДИН срещу масовите дела за извънредния труд.
Обещанията на ръководството на Главната дирекция са, че 12-те часа ще се отчитат напълно, но се оказва, че в заповедта като отработено време се признават 11 часа и 15 минути.
Надзирателите от бургаския затвор, които пътуват до работното си място са около 15 човека, като за някои от тях разстоянието от дома до работа е над 100 км.
Това означава, че на месец за транпортни разходи те ще трябва да отделят около 250 лв. от заплатата си. В знак на протест срещу политиката на Дирекцията днес бургаските надзиратели и техни колеги от ареста се събраха да пият чай пред бургаския затвор. Униформените служители ще се включат и в националния протест на 27-ми юли.
