Сред картините в градската галерия бургазлии сториха своеобразен поклон на големия режисьор Леон Даниел. Повод бе представянето на мултимедийния диск „Театърът на Леон Даниел” – един искрен опит да се съхрани изплъзващият се спомен за спектаклите, мислите, словата, мъдростта на един от реформаторите на съвременния български театър и, може би – най-значимият.
В препълнената зала най-яркото чувство, което сякаш извираше от всяко дихание и обединяваше публиката, беше любов. Мнозина помнят постановките на Леон Даниел в бургаския театър от най-значимия му период. Достатъчно е да споменем „Сизиф и смъртта”, която и до днес остава символ на голямото майсторство, а и кураж – да се излезе от шаблона и да се кажат по неподражаем начин истини, неудобни за тогавашните управляващи, именно поради факта, че доказват силата на истинското изкуство. Всъщност, доказват и техния неистов страх от различното, което предизвиква размисъл и отваря нови посоки за порива към свобода. Освен показаното на екрана – споделено от актьори, приятели, сподвижници на Леон Даниел, за него разказаха театроведът Таня Тамахкярова, поетът и драматург Иван Теофилов, актьорът Ицках Финци, композиторът Кирил Дончев и синът
на режисьора проф. Андрей Даниел. Ицко Финци и Кирил Дончев припомниха песни от някои постановки на Леон Даниел, а много от зрителите пригласяха... И накрая всички си тръгнаха с диска като подарък.
