Европейската инициатива „Нощ на музеите" отново привлече малки и големи да се разнообразят в съботната майска вечер. С една по-необичайна и богата програма, граждани и гости на града, се включиха на обиколка в бургаските музеи.
В „Нощта на музеите" за първи път природонаучната експозиция извади непоказвани досега ценни експонати.
Посетителите на музея успяха да се докоснат до белоглавия лешояд, къдроглавия пеликан и немия лебед. Идеята на музея, да бъдат показани едни от най-редките български птици, се свързва с това, че в останалото време поради големите
си размери, няма как да се съберат във витрините."Постъпили преди 42 години, никога до сега не са били показвани. Белоглавият лешояд е огромен и нямаме друга възможност да го изложим по друг начин, тъй като размаха на крилата му достига 260 см", разказа пред екипа ни, главният уредник на музея Светла Далакчиева.
„Всъщност скритата изненада тази вечер е озвучаването, което се чува за първи път в залите. Изградено е по проект
с НБУ за изграждане на детски кътове в музеите. Това е първата част от този проект и всъщност е и нашето поздравление към гостите на музея и жителите на Бургас. Мисля, че по този начин атмосферата веднага се промени, стана много по-интересна и забавна, с тези звуци на природата, които се чуват", разкри Далакчиева.
За къдроглавия пеликан ни разказа уредникът за един ден в музея, Росен Радев: "Пеликаните обитават крайбрежията на големи водни басейни, богати на риба, като повечето се срещат край реки и езера. Те се хранят с различни рибни видове- цаца и пъстърва, но любимата храна на пеликаните е шаранът. Женската снася от 2 до 3 бледосини яйца, които се мътят 2 седмици. Перата на малките поникват за 10 дни. Гнездото на къдроглавите пеликани е построено от тръстикови стъбла и листа. Отвътре е застлано от меки пера и листа. Родителите хранят малките си с полусмляна риба".
Дворът на Етнографския музей се превърна в „истинска работилница за вълна". Мария Спасова и Радка Петракова от Сдружение „Златното руно" с. Звездец,
представиха няколко урока по плетене и предене на вълна."Преди да се приготвят изплетени бебешки чорапки или зимни шапки, трябва да се започне от паренето на вълната, докато се достигне до чепкането й. Най-напред се чепка, чистят се всички неща от вълната. Когато сме готови с това, преминаваме към дараченето на вълната, което се прави на дарака. Оттам се изприда и вече крайният резултат са готовите за носене дрешки или други аксесоари", ни разказа баба Мария.
Изненадите в етнографския музей продължиха и с появата на истински стан за тъкане. Най-малките усилено се включиха в идеята да се изтъче една българска черга от парчета плат.
За доброто настроение на всички, „виновни" се оказаха две певици от Странджата- Пенка Дражева и Янка Христова. Пеейки на живо и от сърце „Тъмен се облак зададе" и „Питат ме, мамо, в село момите", те навиваха близо час прежда на кълбо.
Да си играеш с огъня за Любо, Моника и Димитър не е никакъв проблем. Със своя огнен 
танц, талантливите и безстрашни младежи, поставиха началото на цикъл празници, посветени на слънцето и огъня. Това са нестинарските игри, Еньовден, Марина Огнена и Илинден.
А ето какво споделиха младите артисти прeд Gramofona.com: „Нашата група се състои от 8 души. В началото си беше само хоби. Всичко започна още през 2007 год. 
Запознахме се чрез един интернет форум- група непознати от Бургас, след това се видяхме се, допаднахме си и започнахме да развиваме това изкуство. Самообучавахме и така създадохме тази група. С времето членовете и групата се разрасна доста. До момента са минали може би над 20 човека, които сме обучили. Някои останаха в България, други работят извън страната. Преди 2 години си отворихме и школа в Бургас, в която обучаваме много млади огнени артисти. Тя се намира в Младежкия дом. За тази година вече сме сформирали група, която да ходи по участия и събития. Поради тази причина сме прекратили и уроците, които даваме за лятото. Догодина мислим отново да отворим група. Да, горим се, но самите изгаряния са доста леки. Тук-там малко изгорели кичури коса, но нищо сериозно. Мисля, че няма начин да се прави изкуство, без болка", споделя Любо.
