В началото на века на това място е бил краят на града с пазарско тържище, хан и мелницата на Иван Хаджипетров. През годините мястото се развива, започва строежът на по-големи мелници и хотел. През 1934 г. на площада е монтирано осветително тяло с три електрически лампи, което дава настоящото име на площада – „Тройката“. Тогава започва и облагородяването и залесяването на площада.

Интересен факт е, че разговорното име, дадено тогава, става официално име на площада след повече от половин век. Кварталът на изток от площада е така наречената татарска махала, с ниски жилищни постройки. Към площада са били представителните къщи на видни бургазлии. На ъгъла с ул. „Хан Аспарух“ и площада е имало закусвалня, зад която е била „Азизие“ джамия.

Всички сгради в квартала са съборени след 1986 г, за да бъде построен градски универсален магазин. След спиране на строителството на градския универсален магазин (ГУМ) в края на 80-те, строежът е изоставен и става опасен. През 2006 г. надземните стоманобетонни конструкции са съборени и остават само стените в подземните части.

Сред бургазлии мястото е известно като „дупката“ или „жабарника“, заради почти постоянното наличие на дъждовна вода в ниската част на имота.

Голяма част от територията на „дупката“ е собственост на община Бургас и в края на септември 2025 тя обявява международен архитектурен конкурс под надслов „парк зона 3“:

-       Паркова среда

-       Пространство за култура

-       Зона за административни услуги“

Тази кратка история е само част от изложението на този урбанистичен пейзаж. С разрастването на градовете, расте и тяхната сянка. Тъмни кътчета, забравени от Бога насред кипящия живот. За да може години по-късно да се преродят в нещо провокативно и мистериозно.

Международният фестивал „Вода“ има за цел да съживи изоставени или забравени градски територии в място за изкуство. Той трябваше да се проведе седмица по-рано, но идвайки с името си, сякаш природата пречисти със своята водна стихия дългогодишната сянка на това място.

Първият фестивален ден бе посрещнат с меко и приветливо време. Бургазлии от всякаква възраст пристъпваха бавно по утъпкания склон на дупката. Детски смях, разговори за отминали времена и лека релаксираща музика допринасяха за атмосферата.

Насред тревите, ярък палатков лагер грабва погледа на слизащите граждани. Всяка експедиция насред водите на скрито от света езеро, дълбоко в неизвестните земи на джунглата. Или може би романтичен ученически лагер, разположен край водите на Ропотамо – въображението на всеки работи различно.

Обикаляйки атракциите, в един момент човек се изправя пред мрачно масивно стълбище. Като портал към друго измерение тръгвам бавно нагоре, за да изляза до масивната метална врата до паметника на жертвите от комунизма.

Врата не е отваряна от десетилетия. Пред мен коли, плочки, живота в града кипи – неспирен, забързан, уморен. А долу, долу цари мир, хармония, дива енергия, която ми напомня за толкова много романи, приключения, че благодаря на момичето от екипа на фестивала и се гмурвам отново в моите въображаеми светове.

Освен арт експонатите, организаторите са помислили за редица малки кътчета, където посетителите могат да се снимат. Пейки, камъни, дори и няколко хамака предоставят на бургазлии възможност не само за наблюдение, но и за отдих, защото всяка зона е добре озвучена със релаксираща музика.

И точно когато си мислиш, че си видял всичко, идва нова изненада. С падането на мрака красива холограма на облак излиза над главите на хората. Светещите колове вече придобиват една друга по-ярка композиция, която те пленява с такт и хипнотично сияние. Магия, това е най-точната дума, описваща този фестивал.

Вода – символ на смирение и чистота!