Изрисувани деца чукаха от врата на врата и крещяха лакомство или номер. Не знам дали щях да отворя, ако в групичката не беше и моята дъщеря?! Но учудващо имаше много деца, а по-късно последваха и други групички. Отскочих до магазина, т.е. МОЛ-а, а там тълпи от маскирани деца и младежи. Не си спомням последните години на вратата ми да са тропали коледари или сурвакари. Не съм шовинист или краен националист, но не разбирам защо бяха изоставени българските празници и традиции. Вярно е, че маскирането е
интересно, но нали си имаме кукери. При тях обаче не е такава масова истерията, както при Хелоуин. Преди години това беше празник само на Английската гимназия. Ама сега нали всички учим английския, та всяко училище празнува. Може би това са съвременните български будители- поамериканчените ни учители. Но е весело и децата се радват. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.
Има обяснение! Живеем тъжно и се радваме на всеки повод, който ни развеселява. А иначе, едва ли сме прихванали точно американския празник. Къде е неговото начало и какво цели този празник? Няма значение, щом доставя приятни емоции... Най-пищните празници в света са карнавалите. Едва ли е случайно.