Галип е на 52 години. Работи като хамалин. Жена му е починала и сега сам трябва да изхранва трите си деца и внуците си. Всеки ден стои на ъгъла до Младежкия дом и чака някой да го наеме на работа. Пренася мебели, легла, кухненски уреди и всякакви други тежки предмети.
Хамалинът казва, че не може да си плаща тока, водата у тях е спряна, а всеки ден му се налага да върви пеш от Комлука, защото не може да си позволи да пътува с градския транспорт.
Цената, за която можете да го наемете е 25-30 лв. Докарва си максимално по 500 лв. на месец и то ако има достатъчно работа. Галип намира парите, които изкарва за недостатъчни, защото децата му са болни и се нуждаят от лекарства и храна. Обвинява правителството за това. Казва,
че управниците са длъжни да помагат на бедните хора като него, като му осигурят работа с по-добро заплащане.
На въпрос дали хамалите крадат вещи от домовете на хората, които ги наемат на работа, Галип отговаря, че никога през живота си не е взимал нещо чуждо и изпълнява трудовивите си задължения абсолютно честно. Според него проблемите идват от това, че на повечето хора 25-30 лв. надник им се вижда прекалено много и предпочитат да се обърнат към „казанджиите” и „каруцарите”, които работят за 5-10 лв, но за сметка на това крадат и точно заради такива като тях излиза лошо име на всички в хамалския занаят.
Другите хамали споделят мнението на колегата си, като казват, че клиентите не трябва да се притесняват по никакъв начин и всеки, който се нуждае от работна ръка може да заповяда от сутрин до вечер на ъгъла до Младежкия дом.
