Ако не знаете какво е лаваш, можехте да научите днес. Това е типичен арменски хляб, подобен на палачинка.
Изключително вкусен! Освен да го опитаме, ще можем да си го приготвим и сами, ако си вземем малката книжка, събрала множество кулинарни рецепти. Магданозени кюфтенца, ориз със стафиди, пюре от нахут, всякави баници, сладки, соленки...
Изобилие от традиционни лакомства на арменската, турската, полската, руската, гръцката, и разбира се, българската кухня събраха множество бургазлии и гости на фестивала на етносите в комплекс „Меден рудник”.
Дегустацията на вкусните кулинарни изкушения бе съпроводена от изпълненията на различни фолклорни групи, които представяха характерни за съответния етнос песни и танци.
На щандове се предлагат изделия от керамика, различни сувенири, икебана от плодове, билков букет от мед... И табелки, на които ако човек поиска, веднага изписват името му на арменски.
Идеята за този пъстър празник, сполучливо наречен фестивал на етносите „Шарено котле”, е на читалище „Св. Св. Кирил и Методий 1985”. Той е организиран с подкрепата на Америка за България и Платформа Агора по проект „Активни граждански общности чрез читалищата в България”. Така по-големите етнически общности, населяващи Бургас чрез представяне на традиционния си фолклор, характерни ястия, предмети от
бита и занаяти да дадат възможност опознавайки етнически различия, да открият и това, които ги сближава и ги обеднява.
Програмата на „Шарено котле” наистина е изключително наситена. Освен откритата сцена, щандовете с кулинарни специалитети, прожекцията на анимационни филми, фотоизложба „Бургас – моят град някога и сега” и фотоизненадите – да се снимаш за спомен в костюм на избран етнос, огромен интерес предизвиква танцът върху жавара - уникален обичай, запазен в автентичен вид само в странджанското село Българи. Точно днес, на трети юни /по стар стил/ на по традиция се провеждат нестинарските игри.
Средствата, събрани от продажбата на ястията и сувенирите ще бъдат използвани за подпомагане на детския център към читалище „Св. св. Кирил и Методий”.
Както се полага на толкова пъстър и шумен празник, настроението се предаваше от човек на човек и въпреки жаркото слънце, малко хора търсиха сенките. Разменяха се рецепти, правеха се снимки... Деца и големи се смееха... Шарено!
Трудно е да се опише пъстрото изобилие. Затова ще се опитаме да ви създадем спомени от тази прекрасна инициатива, дори да не сте били преки свидетели. Нека фотосите разкажат повече!
