Абсурдите – случайност или начин на живот
Паяк вдигна колата ми, по-точно репатрираха ми автомобила. Звучи банално, даже изтъркано. Мислех за жалба, дори за дело, но се отказах. Разказвам този случай, защото е обидно законите и общинските наредби да се прилагат по двоен стандарт в Бургас.
Датата е 28 октомври около 19.30 ч. Тъмно е, вали дъжд. С двама мои приятели отиваме в една новооткрита художествена галерия и търсим място за паркиране. Двоумим се, но сме единодушни, че забранителната табела за паркиране на бул. „Демокрация” не е актуална. Та нали в цялата централна част на Бургас има реорганизация на движението, редица еднопосочни улици станаха двупосочни, други са затворени за ремонти, на трети е въведена „синя зона”. На „Демокрация” нямаше сини ленти, но съседната улица е затворена заради огромния строеж върху бившата автогара, която беше закупена от двама общински съветници по времето на Йоан Костадинов. Следващата улица също бива системно затваряна и отваряна заради ремонтите, които Община Бургас започна за реконструкция на Морската градина. Логично е в момента на това място да може да се спира и паркира. Тук има толкова много търговски обекти, които не биха могли да работят нормално и да посрещат клиентите си, ако е забранено спирането и паркирането около тях. Пък, имаше и десетки други паркирани автомобили.
Оказа се, че логиката ми е абсурдна. Моята 16-годишна „количка” изчезна. Намерих я на паркинга за репатрирани автомобили в комплекс „Славейков”. 
Съставиха ми акт, в който пише, че Пежо-то ми пречи на автомобилите. Питам се: то не е ли
автомобил и на кого от собствениците на тези джипове и лимузини съм попречила да паркира? Защо и техните автомобили не са репатрирани? Не важат ли за тях забранителните знаци? Дали екипажът на паяка не е обслужил гнева на някой от тях? Вярно е, че човек трябва да носи отговорност за личния си автомобил. Аз поех своята, платих си глобата и не настоявам да ми я отменят, но искам да зная на колко водачи на скъпите джипове и лимузини има съставени актове за неправилно паркиране в онази нощ? Само така ще разбера дали законите важат еднакво за всички.
Върнах се обратно да огледам подробно мястото. Да се убедя, че наистина е забранено паркирането. Оказа се, че знакът за репатрирането на автомобили е свален на земята и е невъзможно да бъде видян, ако човек не го потърси. Паркираните джипове и лимузини също си бяха там. Питам отделите в общината съгласуват ли работата си? Как беше разрешено строителството и съществуването на търговски обекти на тази улица? Динамиката на архитектурните промени и пътната обстановка в Бургас изискват общинските служители да изпреварват събитията чрез подходяща знакова и улична маркировка.
Преди време по снимки на читатели публикувахме материал за колите в Бургас с „вълшебни номера”. Не съм сигурна дали причината за двойния стандарт в прилагането на наредбите и Закона за движение по пътищата в нашия град са особените номера и вида на автомобила или субективните решения, но ако четете тази статия, като видите кмета – разкажете му, да знае и да не се чуди защо бургазлии го „благославят”.
