С Богата празнична програма Лозенец ще отбележи 100-годишнината от създаването си. Тържествата ще започнат още на 5-ти май, където на площада се проведе голям концерт с участието на Женска битова група към НЧ „Искра-1952”- Лозенец. На сцената ще се качат и детският танцов състав на курортното селище. В празничната програма ще се включи и гайдарската група към Фондация „Зарина” - Царево. Концерт на площада ще изнесе и фолклорен ансамбъл „Странджа”.

Тържествата ще продължат и на 6-ти май, Гергьовден. В храм „Свети Георги” ще има водоствет и курбан за здраве. От 19 часа на площада ще излязат Николина Чакърдъкова и Невроскопският танцов ансамбъл. Същата вечер на сцената ще излезе Александър Александров- Алекс, който ще представи хоротека.

А ето и малко любопитни факти от създаването на Лозенец:

Годината била 1924, пролетта. Когато първите заселници дошли в Ембелец, било пустош и трънаци. Извикали инженер от Василико, за да оразмери селото. 20 парцела оформил, но когато дошло време да се заселят, само седем семейства останали. Приютили се в колиби от слама, така изкарали една година.

Полека-лека започнали и други да идват. Едва след 1929 г. със заема Шарон държавата започнала да строи къщички за бежанците. По-нетърпеливите сами изградили домовете си. В селото нямало бедни и богати, нямало чорбаджии. Животът бил тежък, но хората не се отказвали, съхранили уменията, обичаите и традициите си.

На 8 април 1931 г. с царски указ № 162 с. Ембелец е преименувано на Лозенец. Лозенец започва съвременната си история като основано от бежанци село. Мнозинството сред бежанците са от с. Велика в турска Странджа, днес с. Балабан. Били са прогонени от турската войска след Втората балканска война, наричана още Междусъюзническа, на 20 септември 1913 г. Бежанците усядат първоначално в с. Потурнак, тогава турски чифлик. Към тях се присъединяват и други техни сънародници, главно от град Малък Самоков (днес Демиркьой в Турция).

В началото на 20-те години обаче в Европа се разпростира епидемия от т.нар. испански грип, взела милиони жертви и причинила много смърт и в Потурнак. По съвет на лекари, за да избягат на по-проветриво място, част от селяните се насочват към изоставеното от много години село Ембеля (Емберли, Ембелец) на брега на морето.

Там намират останки от християнско село – първо на гърци, а след това на българи, от църква, християнски гробища и кладенци, останки. Според писания на австрийски пътешественик, селото се наричало Поровица (Пордовиза). То е просъществувало до средата на 18-ти век, но е било изоставено, вероятно поради пиратски набези. Там през лятото на 1924 г. първоначално се заселват 7 семейства, които заедно със сънародници от с. Кости, Малък Самоков, с. Пенека, общо към 15 семейства, поставят впоследствие основите на ново село. За целта властите във Василико /днес Царево/ изпращат геодезисти, които парцелират терена на дворове, за чието разпределение селяните теглят жребий.