Д-р Димитър Шерденов е координаторът по донорство и трансплантации в Бургаска област. По повод Европейския ден на донорството 22 окомври, д-р Шерденов застана пред журналисти и отговори на техните въпроси.
Д-р Шерденов, можете ли да обясните каква е точно вашата роля като координатор по донорството в Бургаска област?
Моята роля като отговорно лице, като координатор по донорството е да имам впечатление от болницата, къде може да има подходящ донор. След това си има комисия, която да докаже мозъчна смърт и оттам нататък другата моя роля е да говоря с близките и ако те са съгласни да ми повярват, че наистина въпросният пациент е с доказана мозъчна смърт. Ние сме база за експлантация, а не за трансплатация. Оттук вече се изпраща в Пирогов, Лозенец или Военномедицинска академия.
Ние сме на едни от последните места в Европа по брой донори, на малката информираност сред хората ли се дължи това?
Не, вече хората са информирани, много повече вече започна да се говори за донорството последните няколко години, но все още не можем да преоодолеем този момент, че за съжаление роднина е починал.
В Бургас каква е статистиката?
Дали сме два донора в бургаската болница и четирима човека живеят с трансплантации след това. За съжаление обаче сме назад спрямо другите градове.
Бургазлии не искат да стават донори?
Не, не че не искат, но трябва все пак още да се говори за това нещо, трябва да се дават примери. Наскоро бях в Лозенец, там представиха четири деца с трансплантиран черен дроб. Джони Велинов, бившият вратар на ЦСКА също беше там. Той в момента живее пълноценен живот.
Колко живеят хората след трансплантация?
Колкото Господ им даде.
Лесно ли се убеждават близките да се подпишат под това починалите им роднини да станат донори?
Не, много е трудно. Има много близки, които гледат сърдечна дейност, че се изписва на монитора, но за съжаление щом пациент е в мозъчна смърт, нищо не може да се направи.
Кои могат да бъдат донори?
Тези, които не са болни от Спин, от сифилис, които нямат някакви инфекции. Tрябва да са напълно здрави и да са на възраст от 6 до 65 години.
Колко часа след мозъчната смърт трябва близките да дадат това решение, за да могат да се случат нещата?
Принципно след мозъчна смърт се правят изследвания, след 6 часа сме длъжни да ги повторим, за да сме категорични. Не е лесно след това да се каже, че близкък е починал и, че искаме да му вземем органите. До 72-ия час могат да се трансплантират бъбреците, сърцето до 6-ия час.
А каква е статистика за за цялата страна, колко човека чакат за трансплантация на органи?
Около 900 човека, от които 800 за бъбрек, 26 за черен дроб, 25 за сърце и 4 за бял дроб.
Вие освен, че сте лекар, трябва в един момент да бъдете и психолог. Сигурно не ви е лесно?
Коментирали сме евентуално към болниците да се назначат и психолози, за да ни помагат. Надявам се това един да се случи.
В интервюто са използвани въпроси и на други медии.
