Христо Ботев е убит не на 2, а на 1 юни (което е на 20 май 1876 г. ст.ст.). Това заяви пред Грамофона нюз изтъкнатият бургаски историк Митко Иванов. Този и още малко непознати факти разказа той пред Грамофона нюз.

„Когато е въведен григорианският календар, отбелязването е започнало с изместване на 13 дни. Правилното е датите преди 1900 година да се коригират с 12 дни. Така отбелязването на 2 юни започва погрешно. И мога да добавя, че Христо Ботев не е роден на 6 януари, а на Коледа и се казва Христо, защото е кръстен на Христос.

Ако беше роден на 6 януари, той щеше да се казва Йордан. Не е шега да разместваш календарите и да ги нагласяш както си искаш. В този ред на мисли тук е добре да споменем доброто предложение на покойния проф. Стоянов, който казваше, че историческите дати трябва да се отбелязват по стар стил”, обясни бургаският историк.

„Три години преди смъртта си Ботев е спрял да пише поезия. Има едно или две стихотворения след това. Всъщност той пише поезия в най, най-ранния си период. Разбира се, при него изобщо не можем да говорим за истинска периодизация на творчество, поради младостта, в която си отива. „На прощаване“ е написал през 1868 г. – едва 20-годишен и цели 10 г. преди смъртта си. Следователно почти целият му съзнателен живот е преминал с идеята за предстоящата саможертва”, разказва още Митко Иванов.

Той допълни, че все още не е сигурно и лобното място на поета-революционер. „Сигурен съм, че ¼ от българите ще каже, че Ботев е загинал на връх Милин камък, втората четвърт ще каже, че е починал на връх Вола, третата на Околчица, а четвъртата, като че ли най-актуалната в последно време - на възвишението Камарата. За мен е малко странно, след като е имало свидетели, този въпрос все още да не е изяснен напълно”, обясни още Иванов.

Той допълни, че има три версии относно прострелването на Ботев, като едната е, че е бил убит от стрелец-снайперист. „Втората версия е, че е убит от свои и то най-вероятно от хора от щаба,  тъй като в четата вече е имало разногласия. През 2007 г. доби популярност още една версия - за самоубийство на Ботев. Важно е да кажем, че и за трите версии имаме само косвени аргументи и доказателства. Веднага обаче трябва да добавим, че при свидетелите на смъртта му има толкова много противоречия, че те „взривяват” формирането на една истина.

Единият казва, че Ботев е застрелян точно в челото и то точно под дясното око, а друг казва, че е застрелян в гърдите. Има обаче и трети вариант, че е застрелян на няколко места в гърдите. В един момент започваш да си мислиш, че става въпрос за различни случаи, с различни хора, на различни места”, обясни още Митко Иванов.

„Ние можем да определим Ботев в контекста – „младите“, буйните глави натискат спусъка на Освобождението! Не го натиска нито Русия, нито дори Васил Левски. Много е важно и да кажем, че идоли на Ботев са били Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Него най-много го е впечатлявало не това, че те с една чета ще тръгнат да освободят България. Той се е впечатлявал от факта, че тези хора напълно съзнателно отиват да умрат. Това е неговото вдъхновение! Той също напълно съзнателно е отивал да умре! Това  е най-великото, най-неразбираемото и най-недостижимото за нас!

Съвременният човек само привидно осъзнава това и го повтаря, но всъщност никой от нас не може да го разбере”, категоричен е бургаският историк