Името му е Петър Бакърджиев. Преди години отключваше каси и развалени брави. Сега отключва души и ги кара да летят. Прави го с музика.
За някои, може би, странна музика. Защото не виждаме музикалните инструменти, които раждат хармонията на звуците. Всички те, целият оркестър се намира в едно просто устройство, което се дирижира от ръцете на Петър. Той е композиторът, музикантът, вокалът... Да, става дума за електронна музика. Ако затвориш очи и само слушаш, тази музика те носи из Вселената и те кара да опознаваш и чувстваш собствения си Космос. Слушали сме Жан Мишел Жар, нашият Симо Лазаров и не сме и помисляли, че едно бургаско момче може да прави по същия начин нежна и същевременно мощна музика. А тази музика заслужава своето място в изкуството, колкото и да се спори за това.
Макар да твори още от 1971 година, за пръв път Петър Бакърджиев показа пред бургаска публика резултатът от своите творчески търсения и
открития в самостоятелен концерт. Преди това е участвал в общи проекти – музикални събития, литературни премиери, театрални постановки, филми...Създал е широка палитра от музикално-поетични произведения, сред които балетната сюита „Елфида”, музикална пиеса по сонетите на Шекспир, едноактен балет „Снежанка”, музикални етюди, вдъхновени от Петя Дубарова и посветени на нея...
Избрал е за свой артистичен псевдоним Петронимиус. Съчетание от две думи, първата от които е името на музиканта, означаващо камък или скала. Втората дума има значение на извън стандарта. До колко Петронимиус се оказва извън стандартния вкус, може да определи публиката. Колкото до специалистите, които се запознаха със създаденото от него и представено на международния фестивал „Вселената на компютърната музика” преди две години – те намират за напълно оправдано Петър Бакърджиев да бъде наричан българският Енио Мориконе.
