В навечерието на българския празник на писмеността и културата Дружество „Български писател“ и клуб „Шехерезада“от Търговската гимназия се събраха на творческа среща.
В Културен център „Морско Казино“ свои творби представиха писателите Атанас Радойнов, Роза Боянова, Милка Стоянова, както и учениците от творческия клуб.
Единствената гимназия, която е посетил класикът на българската литература Иван Вазов и от чиято тераса е поднесал своето скромно слово, това е Търговската гимназия. Именно в гена й е заложена връзката между творците на българското слово и възпитаниците на тази гимназия.
„Из потайностите на българското ни съзнание, всякога, когато зеленото шествие на месец май ме прегърне отвсякъде, догонва ме една парола. Тя събужда в кръвта ми усещане за родова и всебългарска принадлежност. Тази парола е събрана в 3 думи-“Върви, народе възродени...” Тези думи магически са свързани помежду си, така че дълбоко в човешката ни същност тръпнат“, заяви пред младите хора Атанас Радойнов. Клубът „Шехерезада“, носещ интересното и популярно име, събужда много предчувствие за екзотика и сила на човешката любов. „Убеден съм, че самата школа ще утвърди и ще бъде една много интересна форма на литературно творчество“, добави Радойнов.
left;" alt="HPIM3198" src="assets/oldsite/images/stories/statii/0_may_2012/23052012/HPIM3198.jpg" height="468" width="360" />Възпитаниците на Търговската гимназия представиха различни свои творби. Сред тях чухме стихотворения, една истинска семейна история, есето „Животът е глава лук- белиш и плачеш“, „Европейци сме, ама все не сме до там“ и „Де е българското“.
Роза Боянова, уникална с това, че е дарила на българската поезия 16 млади поети, които са учили в нейната школа и вече са автори на стихосбирки, прочете на своята публика стихотворението „Съвпадения“. Слънчевата поетеса Милка Стоянова, която прави много акварелна поезия, също бе заложила на лириката с „Пияният път“.
За Gramofona.com ръководителят на школа „Шехерезада“ Дияна Вълчева сподели: “Клубът съществува от началото на тази календарна година. Децата са предимно от 8 и 9 клас. 
Учим се да разказваме, защото разказването е хуманизъм в действие. В момента се опитвам точно това да внуша на всяко дете, че в основата на всяко произведение на изкуството стои една добре разказана история. Едни разказват с длетото, други с четката, трети с танца, а ние разказваме с думички. Нашите изразни средства, както казва Елин Пелин са думите.“Думички, думички- от тях става проза...“
