„Я, конечно, вернусь...” изпя категорично Владимир Висоцки преди 32 години. Имаше право да бъде така уверен, защото бардът, който изговаряше в песни това, което малцина се осмеляваха да изговорят, не може да си отиде просто така. В денят на неговата 75-годишнина залата в Културния център „Морско казино” в Бургас се оказа тясна да побере хората, които го помнят, или по-точно хората, от които той никога не си е отивал.
Особената харизма на Висоцки, който само на 42 години отиде да пее в хора на ангелите, се оказва завладяваща, неподвластно на времето.
Неговите песни звучат от екрана, от стари касети и нови дискове, и ще звучат може би години напред. Не всеки се осмелява да вземе китарата и да запее неговите песни. Точно, както го правеше той – не става. Но какво пък, песента е, за да се пее...
След като видяхме на екрана и чухме гласа на Висоцки, бургаски бардове направиха и своя подарък към любимия бард, като изпяха
негови и свои авторски песни.
Руснакът Александър Кузнецов пристигна специално за вечерта, посветена на Володя Висоцки и се включи в своеобразния концерт, редом с Невен Кидеров, Емил Ангелов и мъжката част от групата „Супер нова”.
Стихове на бургаски поети допълниха палитрата на емоционалното съпричастие, а Захари Чернев вместо да пее, разказа за своите срещи си с Висоцки.
Сигурно си е струвало в петъчната вечер да се избере нещо по-различно от предлаганото на телевизионния екран, или каквото там се прави в предпочивния ден. Защото много от присъстващите на музикално-поетичната вечер питаха „Кога пак”?
Да, кога пак?
Скоро! За общуването с изкуството не са нужни специални поводи, нали? Достатъчно е да има хора, създаващи изкуство и такива, които да го споделят. И за които Владимир Висоцки и други като него са нужни, за да ги накарат да се чувстват по-живи, по-хора...
