Вече втора година един баща носи парче от ризата на загиналия си син със себе си. Това един от малкото спомени, които му остават от нелепо загиналия младеж, който губи живота си при жестоката катастрофа на АМ „Тракия” на 15 юни 2011 год.
Зулфекер Али отишъл на лобното място на сина си и открил на мантинелата да виси парче от ризата на 22- годишния Мехмед. „Представяте ли си какъв зор е било, щом парче от ризата му е било там”, разказва бащата. Той носи парченцето спомен в найлонова торбичка. По разкъсания плат се виждат петна кръв. Зулфекер го вади и показва: „Ето тук, в джоба бяха цигарите му. Още мирише на него. Не съм го прал.”
Признава, че постановените днес присъди не променят с нищо неговия живот. „Те ще лежат 10 години в затвора и после ще се приберат при семействата си. Моето дете няма кой да го върне. То няма да се прибере при
мен”, разказва бащата. За него тези присъди не са достатъчни, защото в затвора трябва да лежат и други хора.
„Този, който се е подписал, че 22-годишният автобус е здрав, също трябва да бъде осъден”, категоричен е почерненият родител и допълва, че държавата също носи вина за смъртта на неговия син.
„Властите позволяват такива автобуси да се движат по пътищата”, коментира Зулфекер Али.
Синът му започнал работа в столицата, а за последно се прибрал при семейството си за Велкиден.
„Дадох на „Ертуртранс” сина си, а те не ми го върнаха”, допълва бащата и признава, че дори и виновните да бъдат обесени, неговият живот няма да се промени.
„Беше момък-планина. 22 години съм го гледал”, разказва Зулфекер Али докато прибира парчето от ризата на сина си.
