Именно Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест. Но не с това ще се запомни царуването на императора. През 313 година, макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.
Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майката - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос.
Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение към Бог. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен.
Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопосторен храм. На Велики петък кой е изнасян за поклонение. Напускай Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.
Макар и да носи в сърцето си християнската вяра, император Константин остава некръстен буквално дни преди смъртта си. Той починал през 337 година малко след като приема християнската вяра, на 65-годишна възраст.
Народните чествания на празника в България са нееднозначни. Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглен.
Първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.
