„Текстът е допълнителна добавка- сол или пипер към изложбата. Аз бях провокиран от самия текст. Надявам се, че съм успял по някакъв начин да го дозирам подбора и да се получи интересна симбиоза между текст и картина, звук и пластика.” С тези думи ни въвежда авторът на най-новата изложба в Бургас в залата на бургаските художници, художникът Тодор Райков.
Текстовете са на писателят Георги Тенев от книгата му „Цитаделата”. „Изложбата едва ли би стояла по същия начин без текстовете. Мисля, че доста от картините се нуждаят от една такава текстова завръзка между отделните теми в самата изложба. Картината е самостоятелна, но идеята е хем да съществува самостоятелно, хем да е част от тема”, продължава Райков.
15 теми в 31 картини са представени в изложбата „Всичко е относително”. „Темите са мои, лични, които са ме вълнували през последните 8 години, откакто не съм правил самостоятелна изложба. Може би затова се превърна в концептуална изложба и имаше нужда от още един допълнителен текст- да я подплати и да и предаде емоционалност”, разказва художникът.
15- те теми представят събитията през последните 8 години и затова могат да се нарекат изповед. С пластическия език на живописта, изразните средства и на колажа, е успял да направи нещата такива, каквито ги е усещал през този период от
време. А живият контакт, срещата с визуалното изкуство е разтърсваща.
Темите са за глобалното, за децата, за родителите, за парите, за загиналите от катастрофи, за загиналите от наркотици...
„Имам приятели, които не са между живите заради дрогата. Някои от тях не издържаха, оказаха се с по-лабилна психика. За мен това е болест на деня”, казва Тодор Райков.
В средата на изложбената зала е представена инсталация, която представлява връзката на всеки човек със задгробния живот, така наречената „финална анатомия”. А краят е представен с Джими Хендрикс, смъртта на когото дава и вдъхновява много музиканти. И съвсем естествено изложбата е съчетана с музиката на The Doors.
Ведрата част в картините сочи позитивното в новите поколения. „Всеки носи нещо добро, но вълненията на новите поколения са все по-повърхностни. Апатията в младия човек го убива”, казва художникът. Според него младите хора трябва да живеят много по-отворено, с много срещи и да направят динамиката романтична.
За себе си Тодор Райков казва, че обича самотата, но в дозиран вариант. Затваря се сам, когато твори, но има нужда от любимите си хора. Това е третата самосточтелна изложба на художника. 42- годишният творец е от Бургас, но живее и работи в София. При всеки удобен случай отскача до родния град и се зарежда от морето.
