Бургазлии имат възможност да избират от всички ценови категории и от всички видове на предланите хлябове. Хляб може да се купи от 40 стотинки до 2 лева, в зависимост от предпочитанията на клиента. Проверка обаче показа, че производителите спестяват някои съставки в описанието на етикета.
По регламент нормалният хляб трябва да има елипсовидна форма. Солта не трябва да бъде повече от 1 до 2%. Много често производителите добавят повече сол, за да се постигне пикантен вкус, обясни шефът на Бургаския хлебозавод. Според него цена на хляба от 40 стотинки не е реална. Причината е, че 1 килограм брашно струва около 50 стотинки. А за приготвянето само на един брой от насъщния отива половин килограм брашно, следват труд, ток, печалба за производителя, печалба за разпространителя и така нататък.
„Хлябовете, в които е добавена много мая, в които протичат много ферментационни процеси се получават гумени и еластични, те са хлябове от типа на турските симити от преди 10 години, на принципа „лапаш нещо- гълташ нищо”. Голяма част от технологиите в момента се основават точно на такъв тип производство- имаме хлябове, които са въздушни. Те имат способността като ги смачкаш и ги пуснеш да си възвръщат формата. Това не е добър хляб за консумация”, казва Димитър Георгиев, директор на „Хляб и хлебни изделия”- Бургас.
За подобни хлябове Георгиев казва, че
при поглъщането им в организма се образува една каша, пехтиеста маса. За да бъде качествен един хляб, той трябва да бъде плътен. Потребителят обаче търси мекия хляб, защото така е останало от време оно, че всичко, което е меко е по-вкусно, но на практика не е така. Най-често се спекулира с оцветяването. Обикновено добавят малц, за да се постигне по-тъмен цвят, но на етикета не е упоменато това. Само специалистите могат да познаят съдържанието на малц с просто око. Всички останали се ориентираме по етикета.
„Четем, всичко ни интересува, емулганти, консерватори”, казаха клиенти в магазина.
За потребителите тъмният цвят е важен, защото така са по-спокойни, че си купуват ръжен или пълнозърнест хляб. Това е причината производителите да спекулират, добавяйки малцов екастрат. Безвреден е, но всеки потребител трябва да знае какво съдържа закупеният хляб и сам да прецени и определи пазара на търсене. Липсата на подробно описание заблуждава хората, които се нуждаят от диетични продукти.
„Ние сме си купили машина и си правим хляб вкъщи”, каза един бургазлия, който не желае да рискува с предлагания в търговската мрежа.
Специалните хлябове са все повече, увеличава се тяхното търсене и производството им. Но и броят на производителите нараства. Затова идеята да се наложи български държавен стандарт е добра, само така ще бъде наложено на производителите да добавят подробно описание на предлаганата продукция.
Снимка: http://money.ibox.bg/news/id_2030236487
