Десетки родолюбиви бургазлии се събраха пред паметника на великия български революционер Георги Кондолов. Инициативата е по повод годишнината от смъртта на войводата. Цветя пред паметника на Георги Кондолов в морската градина в Бургас бяха поднесени от Български земеделски народен съюз „Александър Стамболйски”, Тракийското дружество в Бургас и общинското, областно и младежко дружество на БСП.
Тази година се навършват 107 г. от смъртта на видния деец от Македоно- Одринското революционно движение и легендарен войвода от Преображенското възстание. Георги Кондолов е роден през 1958 г. в с. Велика, Малкотърновско в бедно и многодетно семейство. Истинското му име е Желязко, прекръстен по-късно от по-големия си брат Иван на Георги.
Участва като доброволец срещу въстаналото турско население в Родопите, в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета. През 1899 година става ръководител на "македоно-одрински комитет", а в началото на 1901 г. в село Аланкайряк (днес Ясна поляна) формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на Странджа планина. Третата чета на Кондолов, сформирана на 18 май 1903 г., обхваща южната част на Малкотърновски революционен район и отделни
села от Лозенградско – Корудере, Дерекьово, Чиглаик и Пирок. Този път усилията на четата са насочени преди всичко към въоръжаване на населението и повишаване на неговата бойна подготовка, с оглед на предстоящото въстание.С третата чета, Георги Кондолов остава в Малкотърновско до обявяването на Преображенското въстание и с нея той пристига на конгреса на „Петрова нива“. В последствие четата образува бойното ядро на въоръжения отряд, начело на който Кондолов взема участие във въстанието.
Георги Кондолов освен като войвода на чета на 12-и Паспаловски район, е определен и за началник на въстаническите сили. На 6 август 1903 г. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата бива ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребии Димитър Желязков - Македончето застрелва войводата. Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села. На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата – Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев, Тодор Петков и Димитър Арнаудов пренасят нелегално костите му в Малко Търново в съндъче. На него изписват “Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне.
