Общинската организация на Български антифашиски съюз организира посещение на острова, поклонение и поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча. Какви са събитията около 29 юли 1925 г.?
Пролетта на 1925 г. вълна на терор залива страната ни. Извършеният на 16 април атентат в софийската катедрала „Света Неделя” дава отдавна чакания повод и служи като сигнал за осъществяване на подготвения от правителството зловещ план за разгром на антифашисткото движение. Затворите, казармите и временно пригодените арести са претъпкани.
В началото на юли 1925 година група от 90 души, преминала през ада на Обществената безопасност, е изпратена на остров Света Анастасия, превърнат за втори път в затвор. Въпреки строгата охрана, у най- смелите се заражда идеята за бунт, за да се спасят от смърт и да продължат борбата. Ръководителите на бунта – секретарят на Окръжния комитет на БКП Теохар Бакърджиев, Васил Новаков и Петко Ангелов, съвместно с изградената конспиративна група разработват цялостен план за бягство.
Връчването на обвинителните актове от Пловдивския военно – полеви съд, който иска 26 смъртни присъди, ускорява датата на бунта.
Неделя, 29 юли, 1925 година. Прокурорът разрешава свиждане. Случаят дава възможност на участниците в бунта да се видят с близките си за последен път.
Идва и решителният час. Теохар Бакърджиев подава уговорения сигнал. Всичко протича светкавично. Войниците са обезоражени, завзет е фарът. Пред събралите се политически затворници Теохар Бакърджиев заявява:”...Другари, още три дни остават до бесилките. Но ние сме комунисти. Нашият принцип е борбата. И всеки, който желае да умре в борбата, който чувства сили да издържи големите изпитания, нека се присъедини към нас.”
Към организаторите се присъединяват още 23- ма политзатворници и един войник от охраната.
Още на другата
сутрин с екстрени телеграми са вдигнати в тревога войска и полиция. На страниците на местната преса прибързано се появяват сензационни заглавия като: „Конспираторите обградени”, „Заляването на бегълците е предстоящо” и др.
При неимоверни трудности, засади и сражения 43- мата антифашисти успяват невридими през Странджа планина да преминат на турска територия. Със съдействието на съветското консулство в Цариград и Международната организация за подпомагане на революционерите /МОПР/, те заминават за Съветския съюз. Участват в строителството на социализма в своята втора родина, воюват в защита на Испанската република, във Великата отечествена война на съветските народи и Съпротивителното движение у нас през 1941 – 1944 година.
В основното ядро на разбунтувалите се антифашисти влизат:
- Теохар Бакърджиев, секретар на ОК на БКП, ръководител
- Васил Новаков
- Петко Ангелов
- Гечо Кокилев
- Георги Минчев
- Яким Якимов
- Иван Щерев
- Борис Симов
Привлечени са и:
- Тодор Фотакиев
- Петко Стойчев Димитров
- Никола Я. Попов
- Велико Петров
- Панайот Яръмов
- Васил Свещаров
- Стоян Коларов
- Кереза Грудов
- Сава Нейчев
- Димо Марцонев
- Петър Ковачев
- Иван Пиперков
- Васил Карамихов
- Александър Вълканов
Към антифашистите се присъединяват още:
- Темелаки Котев
- Петър Михов
- Георги Гавазов
- Георги Цанев
- Стоян Калоянчев
- Коста Казанджиев
- Филип Василев
- Коста Луков
- Васил Тартов
- Цвятко Каравасилев
- Кирил Пиперков
- Манов Аянов
- Костадин Кънчев
- Георги Пройков
- Радко Николов
- Димитър Христов
- Калуш Стефанов Калушев
- Иван Владов
- Костадин Георгиев
- Добри Бедев
- Левчо В. Попов.
