Коледуването е мъжки обичай и в него участват само млади момци и млади мъже. Много интересен е обаче въпросът - какво правят момите по време на коледуването и какви са задачите им? Подробности за днешния празник от миналото разказва пред Грамофона нюз Росица Топалова от Етнографския музей в Бургас.
Още на 24 декември, рано сутринта стопанката започвала да меси хляба за къщата, докато момата се захващала с кравая за коледарите.
При тронската етнографска група коледарите-момци задължително носели връхна дреха, тип шуба с яка. На реверите им се закачали китки от копринени и други разноцветни конци, които били изработени лично от момите.
„По някакъв начин те слагали буква от името си или някакъв друг таен знак, за да могат да им се сбъднат въжделенията и тази Коледа да им е последната като неомъжени“, разказва Топалова.
Тя допълва, че по време на вечеря момите скривали първия залък под възглавниците си и съобразно това, кого ще сънуват през нощта, за него щели да се омъжат.
„След вечеря никой не трябвало да заспива край огнището в очакване на коледарите. Възрастните обаче позадрямвали, а момите били нащрек и се ослушвали. Щом в далечината се чуели песните на коледарите, младите момичета първи скачали, за да им отворят.
Коледарите пристигали, посрещали ги официално, започвали да пеят песни за всеки един от семейството. Песните били дълги и много интересни, защото в тях участвали митологични образи, исторически герои, християнски светци, които влизали в много сложни взаимоотношения“, обяснява Росица Топалова.
След изпяването на всички песни, бащата подканял момата да донесе кравая и точно този момент бил чакан най-много от младите. Кулминацията на вечерта било когато водачът на коледарите взимал кравая от момата, свалял си калпака и го държал високо в ръка.
Бургаският уредник казва още, че всички приказки, които се изприказвали, всички песни, които се изпявали по време на Коледа, били все в посока желанието на момите да се омъжат, към създаване на ново семейство.
