Центърът на Бургас – между вчера и утре

Никой не оспорва славата на Бургас като романтичен и артистичен град. Като добавим и че е най-добрият за живеене и най-усмихнатият, нищо чудно, че привлича не само гости, но и желаещи трайно да се заселят в него.

И все пак – особената атмосфера на Бургас се дължи до голяма степен на специфичната му архитектура, част от която се е съхранила и днес.

Ако се разходим из центъра, няма начин да не ни впечатли съжителството на стари и нови сгради, което не противопоставя стилове, а създава особен колоритен ансамбъл.

Зданията, носещи характерните особености на барока, по странен начин хармонират с построените по-късно.

Как е изглеждал центърът на Бургас след Освобождението, можем само да си представяме, взирайки се в картичките, запечатали кадри от онова време. Това, което определено липсва сега, е сградата на старата община – една от емблематичните на тогавашния градски център.

Красива и достолепна, събираща две улици, открояваща се с кулата, наподобяваща кубе на храм. Изящната постройка е построена през 1910 година на мястото на още по-старо общинско здание, изгоряло почти до основи през 1899 година. В него е била пощата с телеграфа. Архивите сочат, че през 1890 година за построяването  й от комисионера Презенти е отпусната сумата от 2400 златни лири. Тогава кмет е бил Димитър Бракалов – един от създателите на българската община в Бургас  преди Освобождението и известен като човекът, придал му облика на модерен европейски град. Кой всъщност е архитектът, проектирал зданието, кой го е построил – остава загадка. Знае се, че повечето от сградите в бургаския център са дело на италиански архитекти, сред които най-често се среща името на Рикардо Тоскани.

Според архивите, на мястото, където сега е сградата на сегашната община, винаги е имало сгради, свързани с управлението на града. Преди Освобождението през 1878 година тук е бил старият конак, построен с кредит от тогавашната земеделска банка. По-късно в него се е помещавала префектурата, околийският началник, пожарната команда и... затворът. В по-ново време тук е била и библиотеката.

Първата администрация на града е изградена на 8 февруари 1878 година, ден след като руските войски за пръв път стъпват в Бургас – тогава още малко крайморско градче. Генерал Лермонтов определя мястото на управлението на града и назначава за кмет Нико Попов. Първите кметски избори са проведени през януари 1979 година. Има

двама кандидати – Нико Попов и Ясен Русалиев. Повече от любопитно е как тогава бургазлии са гласували. В урните вместо бюлетини, те са пускали за единия кандидат зърна боб, за другия – зърна нахут. Голямо броене е паднало! Архивите обаче мълчат кой и как е сготвил резултата от вота.

Зареждат се години, през които Бургас променя своя облик, разраства се, развива се... Сградата на настоящата община е проектирана от арх. Георги Овчаров, който през 1927 година печели първа награда в обявения конкурс „Градски дом в Бургас”. Проектът му се отличава с монументалната си трактовка и романтично вживяване в класическата форма. Сградата с масивните колони е изграждана поетапно от 1935 до 1940 година.  Тя наистина респектира! Оценена е от главния архитект на Мюнхен, където арх. Овчаров е учил в Политехниката, като постижение на архитектурното изкуство, в което се усеща влиянието на немската архитектурна школа.

При строежа на сградата предвидливо са били оставени шахти за асансьори, макар и с нестандартен размер. Асансьор обаче тръгва едва през 1993 година.

Днес сградите в Бургас, обявени за паметници на културата са над 260. Подръжката на някои от тях определено се явява проблем, тъй като много от тях са реституирани и не всички техни собственици са в състояние да отделят средства за реставриранетко и подръжката им. Но това е друга тема.

Новите постройки в бургаския център не са толкова  много, че да променят цялостния му носталгично-романтичен облик. В него чудесно се вписват и т.н. „пъп на Бургас”, и зелените делфини по „Александровска”. На пресечката между „Славянска” и „Богориди” сипе струи слънчев шадраван, по-нагоре е и ансамбълът с грамофона на Руси Стоянов, станал символ на града редом с часовника...

Не след дълго ще започне цялостна реконструкция на „шпарца” в посока Морската градина. Около „грамофона” според проекта ще бъде обособено място за отдих с пейки и зеленина, с цветно осветление...  А на ъгъла срещу „България”, срещу Часовника ще се строи Дом на художника. Сигурно в бургаския център ще има още промени, но нека имаме търпение... А на това, което е било, ще се дивим от картичките, запечатали Бургас от онова време, когато е прохождал...