За трета поредна година фестивал "Шарено котле" - култура и традиции на местните общности организиран от читалище "Св.св. Кирил и Методий 1985" се проведе в Бургас. На този ден среща си дават представители на по-големите етнически общности, населяващи града и страната ни да покажат своя традиционен фолклор, характерни ястия, предмети от бита и занаяти. В един ден изпълнен с много настроение и цвят, опознавайки своите различия, хората да намерят нещата, които ги сближават и събират в едно.
Фестивалният ден започна с невероятно изобилие от традиционни лакомства на арменската, турската, полската, руската, гръцката, еврейската и разбира се, българската кухня. Те събраха множество бургазлии и гости на фестивала на етносите в комплекс „Меден рудник”. Много добро настроение и усмихнати лица се виждаха навсякъде.
Тричленно жури от специалисти, обиколи всички шатри и дегустира предложените храни, след което излъчи победител в Конкурсите "Майстор Сладко" Ирен Георгиева от руската общност и "Майстор Солено" – Патрик Квиатковски от полската общност. Всички участници се бяха постарали много и награди за цялостно представяне получиха полска, руска и българска кухня.
Следобед фестивалът продължи с пъстър концерт от български фолклор с участието на танцов състав „Странджанска жарава“ -Средец, дуо „Камчия“ – хармоники и певческа група „Здравец“ от с. Завет, Танцов състав „Младост“, Женска фолклорна група- „Шарена китка“, Състав за автентичен фолклор „Росна китка“, Мъжка певческа група „Земляци“. Красотата на турските танци показаха Турска фолклорна формация с. Добра поляна, арменският фолклор представиха вокална група „Дзови астхер“ и танцова формация „Антарам дзахигнер“.
Почитателите на руската музика слушаха изпълненията на група за руски песни „Лирика“ и силно аплодираха танцов състав „Черевички“. Гръцки хора представи танцов състав при към Българо-гръцко дружество „Анхиало“- Поморие. Младежите от „Роман яг“ -Средец представиха ромската общност. За първа година на сцената на фестивал „Шарено котле“ бяха представени танците на каракачаните от Сливен към Културно-просветно дружество на каракачаните.
Всеки можеше да си измайстори нещо за спомен или да открадне идея в работилниците за грънчарски изделия, кошници, битови кукли, декоративни свещи и цветя. Да си купи сувенир в продавниците или да му напишат името на арменски върху дървена табелка. За любителите на международната кухня организаторите предлагаха малки кокетни книжки с рибни рецепти от различни кухни.
Фототабла с различни носии предизвикваха феновете на фотографията да си оставят приятен спомен от фестивалния ден.
