Посрещането на Нова година по целия свят е обичан празник, свързан с надежда и очакване за нещо ново и задължително по-добро.

Но светът е голям и празници дебнат отвсякъде! И не само часовата разлика отличава посрещането на новата година по света.

За някои народи, например Индонезия, новата година започва през октомври.

На Бали пък празнуват хиндуистката Нова година на деня Ниепи (Nyepi), който се пада през пролетта. Ниепи е ден за равносметка, самовглъбяване и връщане на баланса в природата. Легендите отпращат към възцаряването на индийския крал Каниска I, който е пренесъл хиндуизма на територията на Индонезия. За разлика от нашата Нова година, която посрещаме с шумни празненства, на Бали Ниепи се празнува в пълно мълчание. На улиците в този ден могат да бъдат видяни само облечените в тъмни дрехи Пекаланг – хора, които следят да се спазва мълчанието.

В Индия за празнуване на Нова година има цели 8 дати.  През февруари мощно се весели Централна Индия, март е месецът за купонясване в Кашмир и Андхра-Прадеш, април е „заделен" за Западен Бенгал и Ассама, октомври е месецът на северните райони и т. н. В деня на Гуди Падва индусите си подаряват листа от дървото ним-ним, които имат вкус на магарешки бодил, три години поливан със смес от стрихнин и хинин. Затова пък, който си ги хапне и издържи, се счита за спасен от болести и беди. Друг древен обичай повелява, че на Нова година никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година. Няколко от новогодишните празници чества заедно цялата страна - така през февруари всички индийци се гиздят с шарени гирлянди, декорират домовете си с пъстри знаменца и хвърлят щедро по улиците цветни листенца. Така се създава усещането за благополучие и изобилие, което иначе липсва в живота на повечето индийци.

По будисткия календар различните празненства, свързани с новата година, обхващат удобно дългия период 3-17 март. Няколко дни преди празниците в тибетските манастири се строи т. нар. „сор" - сложна конструкция от всевъзможни летви, хартиени ленти и парчета плат. В последната вечер от честванията въпросната конструкция се изгаря, за да може с нея да си отиде и лошата карма от вече отминалия период. Будистите обаче не спират с „креативното разрушение" тук. Те събират всичко, което е останало от празничната трапеза, и вместо (като доста други народи) дълго и протяжно да си дояждат, го изхвърлят на пътя, казвайки: „Зло, изчезвай!" Общоприетото мнение в Тибет е, че наистина злите духове изчезват на часа, поне за една година напред. 

Корейската Нова година започва, когато ние вече сме си отдъхнали от наздравиците, и е особено разточителна и продължителна - между 20 януари и 20 февруари. Всичките 30 дни децата и младежите обикалят по-възрастните и им се покланят дълбоко и ритуално. Колкото по-тържествено и изразително го правят, толкова по-добре. В замяна на това пременените в пъстри дрехи възрастни им дават монети и различни лакомства. През целия месец хората пеят и танцуват по улиците, т.е. спретват си своеобразен карнавал, само дето нямат толкова пищни одежди.

Нова година в Китай, отчитана по източния календар, е „подменена" с Празника на пролетта, или Чун Цзе. На този ден хората заедно гонят зимата, обличат се в червено (тъй като според китайците този цвят носи щастие) и си похапват...  пелмени. А уличните шествия с причудливи хартиени чудовища продължават около две седмици. По време на новогодишната нощ всички ножове в къщата се скриват, за да не си “отреже” някой късмета. В навечерието на празника китайците разплащат дълговете си, задължително си купуват нова дреха, приготвят дарове и за духовете. А на трапезата поставят нарциси. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. Китайците вярват, че с фенерите осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум. В Древен Китай на Нова година бил обявяван единственият празник на бедняка. Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Вярвало се, че ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб.

В Бразилия Нова година настъпва в съответствие с лунния календар. Та се посреща през първото пролетно новолуние – между 21 януари и 20 февруари. В Рио де Жанейро празнуват на плажа. Всички са облечени в бяло и носят бели цветя, с които даряват богинята на морето. Празникът продължава с пищни фойерверки, които придават вълшебство на нощта.

Традицията да се посреща Новата година по лунния календар се спазва във Виетнам,  Сингапур, Монголия, Малайзия.

Невруз / така се нарича първият ден от новата година по персийския календар/ се отбелязва в нощта на 21 срещу 22 март, в деня на пролетното равноденствие, от населението на Афганистан и Таджикистан, от говорещи езици от персийката група, а също така и в някои републики в Средна Азия, Иран, Пакистан и Азербайджан.

Лаоската Нова година настъпва на 14 април. Племената мая посрещат настъпващата година на 16 юли, а в

Джибути и Нигер - чак през август. В Сирия празнуват Нова година   на 1 септември, на 11 септември – в Етиопия. В Гамбия Нова година е на 7 октомври.

През ноември са Новите години в Йемен, в Океания и на Хаваите.

Мюсюлманската нова година – Хиджра настъпва от първия ден на първия месец от мюсюлманската година. Така празникът мени датата си всяка година.

Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.

В Австралия Нова година се празнува на 1 януари, но често на този ден там е над 45 градуса по Целзий. Така че – ако има Дядо Коледа, то той няма как да не е по бански...

В Европа има малки разлики в часовете на посрещане на Нова година, но пък всяка страна си има интересни, а понякога и причудливи традиции.

В Италия в новогодишната нощ изхвърлят старите, грозни и непотребни вещи. От прозорците може да полети какво ли не! Традицията повелява - колкото повече боклук изхвърлиш - толкова повече богатства ще имаш през Новата година. Италианците
обличат червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и  леща – за късмет и берекет.

Шотландците пък ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

В Португалия закачат над новогодишната маса добре запазен грозд  и докато отзвучават дванадесетте удара на часовника, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.

В новогодишната нощ във Финландия девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието гласи, че ако тя падне с върха си към вратата - предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.

В Полша, Унгария, Чехия и Словакия броят на ястията на новогодишната трапеза трябва да бъде кратно на 12, като всяко ястие символизира нещо.

Символ на късмета през Новата година в Австрия е печеното прасенце, което се поставя в центъра на трапезата.

В Германия  са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача също прасето. Там наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен - плодов хляб.

В Унгария пък на трапезата задължително трябва да има чесън с мед.

В Гърция по Нова година се залага на игрите - на карти или на зарове, или пък в казиното. Който спечели, трябва да е щастлив през цялата година. А който загуби, може поне да се надява на щастие в любовта.

Британците оставят късмета си в ръцете на първия си гост през следващата година. Те вярват, че той трябва да е задължително мъж и да носи подаръци за дома, питие или храна, но в никакъв случай с празни ръце. За да имат собствениците на дома късмет през новата година, когато гостът си тръгва, той трябва да е с гръб към вратата.

В Холандия на празничната трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината - на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.

Интересни традиции има и в някои други страни по света. В много домове на Латинска Америка имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.

В Мексико в стаята, където се настаняват  гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Счита се, че този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година.

В Уелс при първия удар на часовника в полунощ  задната врата се отваря, след което бързо се затваря и заключва, за да излезе през нея старата година и лошия късмет, а при дванадесетия удар се отваря широко входната врата, за да влезе през нея Новата година, а с нея щастието и благоденствието.

В Иран главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.

Виетнамците са приели, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна се смята, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не в деня, когато е роден.

Различни обичаи, различни традиции... Обединява ги обаче едно – празникът! И пожеланията, отправени от сърце!

А както казваме ние –Нова година – нов късмет! Дано да е добър за всички!

 

Снимки: novagodina.eu, myhappypond.com, aerotourmm.com, ekskurzia.com,

news.expert.bg, universaltravelbg.com, dw.de, shopping-terapia.com