Археолозите в Созопол откриха осем гроба в югозападната периферия на античния некропол. В края на месец октомври специалисти от Археологически музей - Созопол започват наблюдение върху терен от 700 кв.м, предназначен за застрояване от местен инвеститор. Още първите проучвания показват, че мястото е наситено с артефакти и наблюдението преминава в спасително археологическо проучване. Така специалистите  откриват общо осем гроба - две кремации и шест инхумации.

Директорът на созополския музей Димитър Недев кани за ръководител на разкопките колегата си от карнобатския музей археолога д-р Росица Христова, която разказа за Gramofona.com, че до средата на 4 век проучваният участък най-вероятно е бил използван като каменна кариера, а след това е превърнат в гробище. Затова и гробовете са датирани от средата на 4 век, а в тях са открити обичайни погребални дарове за епохата. Намерени са няколко ликита, изящен кратеровиден съд, на едно от трупополаганията има три сребърни копчета, с които вероятно е била захваната наметка на мъртвеца. Открити са и кани за вино, които са произвеждани в района на Созопол.

Предстои лабораторни анализи да докажат кои от гробовете са женски и кои мъжки. Няколко от тях са детски – открити са няколко ашика и теракота, които представляват играчките на децата в древни времена. Наличието на детските гробове се обяснява с епидемиите, които отнасят по няколко деца от многолюдните по това време семейства.

Вероятно заради настъпило влошаване на климатичните условия и поради навяванията на пясък в тази част на некропола, самият културен слой попада под триметров пласт от пясък. Самите гробове са открити в тъмнокафявата пръст под пясъчния  пласт. Съвсем до скоро в южната част на терена е имало съвременна постройка, което обяснява разрушаването на културният пласт.

Част от печат с форма на скарабоид от 5 век пр. Хр. е най-ранната находка от това място. Директорът на музея Димитър Недев разказа, че идва от Египет и е вторият известен от аполонийския некропол. Засега печатът не е  напълно анализиран, но има изображения на митични същества, а надлъжно отверстие предполага, че печатът се е носил и като пръстен. Сред най-ценните находки е и бронзова монета с изображение на котва и глава на Аполон, датирана от края на втора-трета четвърт на 4 век пр. Хр.

Разкриването на толкова много гробове в този участък на Созопол е много важно, защото подкрепя теорията, че познатият до момента некропол на Аполония Понтика има периферия, за която досега учените само са предполагали. Проучването продължава.