Честит празник, скъпи сънародници! Екипът на Грамофона News Ви поздравява по повод 125-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно светло, исторически значимо и важно за съдбата и бъдещето на отечеството ни събитие след Освобождението на България от турското иго. Този акт е голяма крачка към постигане на общата цел и националния идеал на българския народ да се обедини в пределите на своята цялост. Неописуем е всенародният емоционален възторг, неотразими са надеждата и вярата за присъединяване на българското население, останало извън административните граници на Обединена България.
Съединението поставя начало на нова историческа реалност за страната ни и се развива като продължителен процес, подхранван от енергията на умовете и сърцата на хиляди самоотвержени българи, за които днес трябва да си спомним с почит. В страната се извършва сериозна политическа и военна подготовка.
Княз Александър I Батемберг
(1857 - 1893)
След редица консултации, преди потеглянето си с войските от "Дебелата курия" край село Мараш /южно от гр. Шумен/, където са проведени военни учения, княз Александър Батенберг обявява на всички, за съгласието му да се съединят Източна Румелия и Княжество България. Съзнавайки, че поставя на риск трона и династията, пряко становището на Русия, той слага своя подпис. Така на 6 септември 1885 г. Съединението става факт. Следва активна дипломатическа работа за спечелване на подкрепа и признаване на българската инициатива от европейските държави.
Гаврил Кръстевич 
(1817 - 1898)
Български възрожденски деец. Роден е в Котел. Получава начално образование при Райно Попович в Котел, после учи в гръцко училище в Истанбул, след което завършва право в Париж. Става частен секретар на Стефанаки Богориди, а от есента на 1846 г. го замества като управител на о. Самос. Включва се в турската съдебна администрация, като заема високи длъжности в нея. Обосновава с исторически, правни и икономически доводи исканията на българите за независима църква. Г. Кръстевич сътрудничи на много български вестници и
списания, като пише по проблеми на българския език, история и култура. Назначен е за областен управител на Източна Румелия през 1884 г. Една година по-късно по време на Съединението, той е свален от поста му, но напълно подкрепя обединителния процес.
Данаил Николаев
(1852-1942)
Български военен деец. Той е бесарабски българин, поради което завършва Военно училище в Одеса. Сражава се като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г., командир е на рота от Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), като се отличава в битките при Шипка и Шейново. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. командва Източния корпус. В обединена България два пъти е бил министър на войната (1886-1887, 1907-1911). В периода от 1895 до 1897 г. Д. Николаев е председател на Върховния македонски комитет.
Захари Стоянов
(1850-1889)
Български национален революционер. Роден е в с. Медвен, Сливенско. Остава без образование – учи само във взаимното училище в с. Медвен, но благодарение на природния си талант става ярък писател, публицист и общественик. Участва в националноосвободителното движение като един от апостолите на Априлското въстание от 1876 г. След освобождението описва талантливо революционните борби в най-известната си книга "Записки по българските въстания". З. Стоянов е близък приятел на Стефан Стамболов и член на неговата Народнолиберална партия. Той е един от основните организатори и извършители на Съединението от 1885 г. През 1888 г. е избран за председател на Народното събрание.
Когато творят съвременната история на България след Освобождението, когато организират военните гимнастически дружества за защита на Съединението, тези наши революционери са били младежи на около 30-годишна възраст. Как осмисляме днес нашата възраст? Какво е усещането ни за съвременното българско отечество? Какъв е националният ни идеал? Накъде вървим, или ни водят?
Нека помълчим и да помислим за смисъла на този ден!
