Някак си между другото в информационния поток, показващ поредното прерязване на лентички, новите цени на тока и парното се прокрадна и новината, че депутатите са приели на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване. Някои ще кажат- чудесно. Народните избранници работят и творят въпреки отпускарската летаргия, обхванала повечето българи. Пък и системата на здравното осигуряване определено има нужда от реформи, промени и доизкусуряване.
За какво става въпрос обаче? Ако бъде приета окончателно промяната, от тук нататък всеки от нас първо ще трябва да представи документ, че си е платил всички здравни осигуровки и едва тогава ще може да продаде имот или автомобила си. То и сега се попълва декларация, че не дължим никакви данъци и осигуровки, но от тук нататък ще вадим отделен документ, удостоверяващ, че ежемесечно се отчитаме към здравния бюджет.
Аргументът на Десислава Атанасова е: „След като имат средства да си купят автомобил или имущество, би било логично да имат средства да си платят здравното осигуряване”. Това хубаво, ама ако съм една от единиците, оформящи статистиката за безработни и фалирали малки фирми? Ако единственият ми начин да си платя осигуровките е да продам старата си кола? Влизам в поредния омагьосан кръг- Искам да си продам имуществото, за да си платя осигуровките, но не мога да го продам, защото не съм си платила осигуровките. Честно казано ако Джоузеф Хелър беше жив щеше да изяде с кориците ръкописа на „Параграф 22” и да пренапише историята, пренасяйки я от джунглата на Виетнам в джунглата на родното законотворчество.
Привържениците на промяната ще кажат- браво. Всеки от нас познава достатъчно имотни хора, които не плащат здравни осигуровки. Те обаче свободно се възползват от родното здравеопазване, защото то освен задължително е и солидарно. Ето това е моментът, който на мен лично ми боде очите. Как така хем по закон съм длъжна да
плащам и в същото време парите ми, пак по закон заминават солидарно и към тези, които не плащат? И като имаме предвид на какво ниво е здравеопазването в България, как така аз съм принудена да плащам за услуга, която далеч не е качествена и от която често не мога да се възползвам? Преди време съпругът ми получи доста сериозна алергична реакция. Отиде в спешния център и там лекарят го прати до близката денонощна аптека, за да си купи Урбазон, защото той нямал в кабинета си. Може и да звучи като виц, но на въпроса на мъжа ми как да стигне до аптеката, след като му е зле, докторът отговори: „Не се притеснявайте, имате още 2 часа”. Моят мъж си плаща осигуровките. Плаща си и в болницата. Защо?
И ако не дай си, Боже както се е случвало и друг път, пациент почине в болничния коридор, докато чака да му обърнат внимание какво става с неговите осигуровки. Тези, които той по закон всеки месец е плащал, но от които не се е възползвал. А ако през последните 10 години си бил изряден, но в този момент кризата ти е свила бюджета и не можеш да се издължиш за здраве? Пак ли минаваш в графата „закононарушител”. Да не говорим, че по Конституция частната собственост е неприкосновена и не би трябвало да има Закон, който да те ограничава с разпореждането на твоята си собственост.
Оправданието на властта е, че милиони българи не плащат за здравеопазване, но въпреки това се възползват от него. С една дума дисциплиниращата мярка е за тях. Сякаш на стотиците роми им пука дали могат да обявят в данъчното, че продават ламаринените си бараки и каруците. Те пак ще ползват линейките като такси и ще звънят на 112, за да отидат да раждат, докато някъде в града, някой с платени осигуровки бере душа, защото няма свободен спешен екип за него.
Снимка: mediapool.bg
