Адвокат си позволи да изблъска колегата Мануела Янева в коридорите на съда. Не просто да я изблъска, а грубо да я залепи за стената, само и само да не отговори на въпросите, които журналисти искаха да му зададат.

Едно на пръв поглед любопитно дело се превърна в неприятен казус, който за нас лично оставя горчилка. И Мануела, и адвокатът са в съда, за да си свършат работата. Той, за да защити едно хлапе, което е решило, че за използването на фалшиви медицински бележки са му наложили тежко наказание. Тя, за да разбере с какви очи тръгваш да съдиш училището си, когато си виновен.

Правилата на играта в този случай повеляват журналистите да питат, а страните по делото да отговарят. Или да мълчат, да се скрият, но не и да блъскат. Всъщност, сещам се за няколко случая, при които бургаски журналисти бяха неприятно изненадани в съда.

Но винаги агресията е била проявявана от криминално проявени. Не и от юристи. И за да не вземе въпросният адвокат да се обиди и да реши, че го набеждаваме, бързам да кажа – не го обвиняваме в побой и нападение. А в грубо и непрофесионално отношение по време на изпълнение на служебните задължения.

Казват, че силата на добрите юристи е в думите. Адвокат Лозев запази пълно мълчание и не обели нито дума. Дали е добър? Не знам. Но демонстрира сила, физическа.

Знам, че и на мен няма да отговори, така както не отговори и на колегите в съда, ама наистина ми се иска да го попитам: Защо така бе, адвокат Лозев?