Дойде и си замина. Спирит-а имам предвид. Но Джони Деп не дойде тази година. Една друга година си спомням и Брус Уилис не дойде. Пък щеше да идва. Изобщо слаба беше посещаемостта на тазгодишния Спирит.
Наистина тази година нямаше дори слухове за звезди, дошли инкогнито на фестивал. След великата мистификация на предното издание на Spirit of Bourgas, касаеща звездата от „Карибски пирати”, лично аз се почувствах пренебрегната от липсата на внимание на жадни за слава организатори и PR-и. Някак си обидно ми стана, че не си направиха труда да ни метнат, че Спирит-а е световно събитие – нито MTV-фест, нито притегателна сила за фестивални номади, снимащи кинохитове по местните ширини.
После обаче ми стана много приятно на пясъка пред Главната сцена, необезпокоявана от сянката на Джони Деп и търсещите го щракащи камери. Бях заобиколена само от млади хора, дошли да отпуснат по време на лятната отпуска, или просто откраднали три вечери насред работния сезон. Хубаво ми беше, че нямаше ексцесии, нямаше пиянски истории и престъпност (поне не разбрах за такава) и винаги можех да намеря охрана, ако ми се наложеше. Забавлявах се в пълна, или с такова усещане останах, безопасност, такава,
която вече няма и в някогашните семейни ваканционни селища около Бургас. И най-важното – за мен и за останалата публика пяха звезди, но звезди (или мними такива) сред нас нямаше и не се притеснявахме от ничие присъствие. Разпуснахме истински.
В същото време в алеите на фестивалния къмпинг забелязах колко много обществени каузи търсеха подкрепа тази година. Асен Блатечки гушна на лицето на брошура малко сладко котенце, Диляна представи най-синеокото изоставено кученце, а две мечки (на Бриджит Бардо) се прегръщаха щастливо в кристален водоем. Игра на „Туистър” – онази, в която на игрално поле преплитате ръце, крака и изобщо тела с другите играчи, символично представи метод за семейно планиране, а артисти изложиха изкуството си на вече утвърдения арт-таргет сред феновете. Съвсем като на фестивал стоеше и уличният театър в една от шатрите, който предложи пантомима, жонглиране, мимове, акробати... Изобщо имаше, наистина имаше какво да се види и да остави спомени. „Пълната програма”, която по дефиниция си върви с един фест.
И така на четвъртата година от създаването си Спирит-а уталожи излишната си еуфория и се превърна в традицията, на която не й е нужен добавен блясък, за да съществува. Нищо, че го посетиха само „обикновени” фенове.
