Напоследък недоволните българи станаха много. Омразата към управляващите не стихва. Ден след ден, протест след протест, от кафе пред парламента се стигна до чай пред затвора. Какво ли ще е утре? Тонове домати се търкалят по улиците и зеленчукопроизводителите продължават да търсят правата си. За тях пресичането на незаконния внос на чуждестранни зеленчуци и повишаване на минималната изкупна цена на 0,60 лева трябва час по-скоро да стане факт.
А интернет „лумпените“ не се плашат ни от дъжд, ни от пек и всяка вечер окупират парламента. Какво всъщност искаме и за какво се борим? За права, за достоен и спокоен живот. По дяволите, нима е толкова трудно да станеш сутрин, да хвърлиш две шепи вода на очите и да тръгнеш спокоен на работа. Работният ти ден да мине леко, да си вземеш децата, да ги заведеш на кино, или парти център, да им купиш нещо, да ги зарадваш. За повечето това е невъзможно като мисъл дори. Или по-скоро нещата се случват, но с лишения, трудности, зор. Голям зор. Българинът обаче не се пречупва лесно. Трудно се събаря тоз як „лумпен“. Тази дума
междудругото въобще не я дишам, но тя стана една от най-използваните в последните няколко дни. Както и „Извини се бееее“ разбира се.
Снощи бях на откриването на пясъчните фигури в Бургас. Прекрасно шоу, с много ефекти. Хора-бол. Дано по-честичко да има такива събития, че народът не иска само хляб и зрелища. Не знам дали множеството бе заради безплатния вход и доколко днес посетителите ще стигнат хилядата души, които излязоха снощи. Защото от днес цените ще са народни, антикризисни. Поне като такива ги определи бургаският кмет. Като чух това ми стана и тъпо и не толкова тъпо. Че сме в криза-така е. Но това, че сме бедни, като че ли ни прави още по-силни и непоклатими. Високи, тежки и красиви като всичките пясъчни фигури, които видяхме през изминалата вечер. Плаша се само от едно-да не се появи буря, която да ги събори.
Снимка:mamita-bg.com
