Предстои ни интересен вторник. В края на миналата седмица Борисов с твърда ръка потуши бунта на кораба. Министрите-реформатори се покаяха – къде чистосърдечно, къде – не, а стана и ясно, че утре ГЕРБ може би ще гласуват безотказно “за” всички предложения на опозицията и коалиционните си партньори за изменение на Изборния кодекс.
Точно там обаче е възелът, който сега Борисов се чуди как да развърже, и то така, че и агнето да остане цяло, и вълкът да е сит.
Защото тъкмо най-верният му съратник в управлението – Патриотичният фронт, през април насили ГЕРБ да подкрепи предложението в Турция да има само 35 секции, вместо 140, колкото бяха на миналите избори.
Ако това положение обаче утре отпадне, според изявлението на Красимир Каракачанов те ще оттеглят подкрепата си за правителството. И кабинетът може да падне, а в началото на следващата година да ни мъчат и с предсрочни парламентарни избори.
Въпросът за секциите обаче наистина е принципен. Все пак това са български граждани и фактът, че живеят в Турция, а не в Германия, Великобритания или САЩ съвсем не ги прави второ качество поданици на държавата.
Да не говорим, че добрият дост на Борисов Ердоган няма да е никак доволен, ако това положение в кодекса не се промени.
Няма съмнение, че през изминалите два почивни дни, а и днес, са се провеждали и ще се провеждат редица неформални консултации между политическите сили, представени в парламента. И са се правили и ще се правят най-различни аритметики.
Както всъщност и нелепи декларации. Като тази на партията на Кунева от тази сутрин. Че щели да оттеглят подкрепата си за правителството, ако кандидатът на реформаторите Трайчо Трайков съберял по-малко от 200 000 гласа на изборите.
Нерде Ямбол, нерде Станбул, както казват комшиите. Защото излиза, че не те самите, а ГЕРБ ще им е виновен на Кунева и на колегите й от блока, ако не стигнат това число? Което обаче показва не само, че Реформаторският блок се пука по шевовете си, но и че в главите на някои от лидерите му вее такъв вятър, че отнася и малкото им останали разумни мисли.
Така или иначе обаче положението никак не е розово. Ако падне ограничението за броя на секциите в чужбина, патриотите се оттеглят от правителственото мнозинство. Ако не падне – реформаторите.
Приеме ли се пък някакво средно решение, като предлаганото от ГЕРБ да не се откриват допълнителни секции, а да се поставят само допълнителни урни, тогава може и всички да останат недоволни.
Защото така по никакъв начин не се намалява реалното време, за което един избирател може да влезе в стаята, да се легитимира, да си получи бюлетината, да отбележи вота си в тъмната стаичка и да гласува. При тази ситуация и десет допълнителни урни да се има в една секция, резултатът ще е същият, колкото ще е, ако е и само една.
Така проблемът остава да си виси със същата

страшна сила. И той съвсем не е в това дали президент ще стане Цецка, Радев, Трайчо или Митьо Пищова. Основният въпрос е кой ще крепи в бъдеще правителството на Борисов.
Както се вижда, реформаторите вече се чудат как да се измъкнат от капана, в който сами скочиха преди две години, когато се съгласиха да партнират на ГЕРБ в името на някаква абсолютно неясна и на самите тях дясна идея.
Що-годе такова е положението и при така наричаните патриоти. Защото удостоеният да седи сега до дясното коляно на Борисов Валери Симеонов като нищо може да си спомни, че предизборно обеща със зъби и нокти да се бори за намаляването цените на тока. И за още маса неща, които никак не се харесват и на ГЕРБ, и на премиера.
Мечтата пък на Каракачанов пък да стане министър на отбраната така и не се сбъдна и това не може да не го гложди.
Освен всичко друго Борисов с едната ръка гали патриотите по главицата и им обещава да спре мигрантския наплив с огради, полиция, войска и “Фронтекс”, а с другата подписва наредба, която отваря вратата за масовото им заселване у нас.
Широка коалиция пък с БСП, особено сега при председателството на Нинова, направо е изключена. А евентуалният мир с АБВ означава те да поискат от Борисов повече, отколкото той е в състояние да им даде, без да предизвика бурно недоволство в собствената си парламентарна група.
Да разчита на златното пръстче на “Атака” или пък на разнопосочно гледащите депутати от БДЦ пък си е чиста лудост. То не че някои яростно ръфащите политици у нас не са се прегръщали след време в името на някоя далавера, но тези две формации менят възгледите си по-често, отколкото дамите от висшето общество тоалетите си. А и от Европейската народна партия няма да погледнат с добро око на това.
Така на практика остават само ДПС и онези народни представители, които са се обявили за независими. На брой те са общо 42-ма и чисто аритметически стигат на Борисов да крепи някак стола си поне до края на зимата. С тази добавка обаче, че точните науки имат твърде относително влияние в политиката.
Остава само последния вариант – фразата на Борисов, че е настъпило време разделно да означава, че е решил да си подаде оставката. И да остави друг да сърба попарата, която е забъркал.
Дали е вероятно обаче това? Едно време комунистите казваха: “С кръв сме взели властта, с кръв ще я дадем.” А има ли партия у нас, включително ГЕРБ, която да не е издънка на някогашната БКП?
Едно обаче е напълно ясно – родната добре охранена политическа класа и в този труден за съществуването си момент ще намери начин да запази статуквото. Защото никой още не е готов да даде решителна битка на съперниците си без опасението, че може да я загуби.
Пък и парализиращият въпрос: “А какво ще правим без Борисов”, още търси своя отговор. И този, който може да го даде.

Снимка: Actualno.com