Днес в съзнанието ми изплуваха спомени за вкусните, сочни и червени домати, които дядо ми всяка година произвежда в градината си. Реших да го припомня и на повечето от тези, които за миг са поискали да се откажат поради някаква причина от тази свята дейност. Пътувах днес до Руен. По работа. В разговор с колеги и местни се разбъбрихме затова как няма по-вкусно от това да си скъсаш пресен доматец, дет се вика да го забършеш във фланелката си и да го хапнеш с кеф.
А ако компания на вкусния зеленчук прави и 50 грама домашна ракийка-ухаа. Впечатлих се от това как скоро не съм чувала младите да говорят на подобни теми. Нещо свързано със собствено производство, нещо което после ще е полезно за самия него. В никакъв случай не искам да изглеждам като съдник на този или онзи. Може би хората вече отдавна забравиха за домашното производство заради многообразието на хипер и супермаркети, които предлагат от пиле-мляко. Евала обаче правя на тези, които все още пазят най-вкусната рецепта
за домашна лютеница и я правят. Защото тази по магазините е по-зле от доматено пюре.
В речника на по-голямата част от днешната младеж се въртят думи като смартфон, таблет, вайбър и подобни. Не че имам нещо против супермодерната техника. Но съм убедена, че сегашните тийнеджъри много по-лесно ще се справят с тегленето на някой филм, отколкото да хванат мотиката и да копнат, за да поникне там вкусният червен домат.
Спокойно дядо, не съм забравила как се прави! Едно време ми казваше-първо показвам, после наказвам! Може би заради това оценям толкова много труда ти и това, на което си ме научил в градината.
Чакам вече с нетърпение вкусните червени домати от нашата градина!
Снимка:www.aquamat2000.com
