Смяната на 14 областни управители вчера предизвика у нас далеч не само недоумение. От ГЕРБ заговориха за разчистване на сметки и реваншизъм. БСП пък подозрително бързо се разграничи от промените.
Фактите обаче са красноречиви. Новоназначените регионални губернатори са кадри на социалистите и на безвъзвратно отишлото си от политическия живот на страната НДСВ.
Ако става дума за жълтите, обяснението е просто – старата любов на Герджиков към царската партия явно ръжда не е хванала. Но какво правят тогава хора на БСП в кадрила, след като от столетницата заявиха, че нямат нищо общо с тая работа и че си гледат само предизборната кампания?
Стара наша “демократична” практика обаче е партията, която си е въобразила, че коли в момента кучето в държавата, да назначава на топли местенца заслужили свои партизани. С което да си гарантира някакво свое влияние в съответната институция, в случая в регионите.
Но служебно правителство да направи такива драстични промени, при това без те да са мотивирани с нито един сериозен аргумент - това излиза вече извън границите на нормалното дори и за нашите политически нрави.
Както обикновено обаче крушката си има опашка. На 30 януари 2017 г. Герджиков заяви, че “там, където имаме сведения, че областните управители имат склонност да се заиграват непочтено, (те) ще бъдат сменени и ще бъдат назначени хора, на които сегашният кабинет има доверие, че ще съдействат максимално за провеждането на честни избори”.
А щом премиерът почва с такова изказване първия си работен ден, простата истина е, че не става дума за “сведения”. А за списъци. Предварително подготвени. И връчени на президента Радев. Тъй като той е принципалът на служебния кабинет и без негово знание и одобрение всичко това не може да се случи.
Странно и как така изведнъж сменените областни управители станаха тъй “непочтени”, че на тях не можело да се разчита да “съдействат максимално за провеждането на честни избори”? След като такива индикации за тях нямаше по време на президентските избори миналата година. Нали в крайна сметка всички политически сили у нас ги признаха за честни и проведени по правилата?
Още по необяснимото пък е това, че според правомощията си по чл. 29 – 32 от Закона за администрацията областните нямат нищо общо с изборния процес. И там никъде не пише, че могат да упражняват официално или неофициално влияние в полза на някоя политическа сила.
Явно обаче практиката у нас е точно обратната. Областният управител някъде ще подскаже, другаде ще посъветва, ще се подпише под нечии икономически интереси, а под други – не, и ето, че взел, та ударил едно рамо на онези, които са го удостоили с началническото място. И най-вероятно това да е истинската причина за настоящите административни промени в половината от областите на страната.
Който и обаче да ги е предизвикал, ясно е къде ще отидат негативите. От поне четири години българският избирател вече не е послушна овца в общото електорално стадо. И лесно може да заключи, че президентът Радев има да си връща на политическата сила, която застана зад него на изборите миналата година.
Известно е, че правителството на Орешарски падна в началото на август 2014 г. заради грандиозния гаф, сътворен от тогавашното ръководство на БСП с назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Сегашният скандал с промените в областите обаче много сериозно го конкурира.
А дали БСП пак си вкара автогол, това ще се види на 26 март 2017 г. При това съвсем не, защото не това е начинът да бъде отстранен ГЕРБ от властта. А тъй като напомня за стари навици, които правят развяваната сега промяна в столетницата твърде съмнителна.

Снимка: zadkulisite.com