Не трябва да се прекалява с преименуването на българската топонимия...
Игнорирам моментално лингвистичните спорове за наименованията на географските местности в българския книжовен език след Освобождението на България, защото мастити български професори близо век и половина не са стигнали до консенсус, камо ли и ние и бургаските общински съветници. По-добре да се отнесем към капиталния труд на Джеймс Фрейзър „Златната клонка”, за да открием, че езикът, като част от духовната култура на човека, е една развиваща се и преливаща се система между цивилизации.
Слизайки на битово ниво, тъй като съм ценител на българската кухня, трябва да предложа на следващото заседание на Общинския съвет д-р Антонио Душепеев да внесе ново предложение за промяна на навлезлите от турски език наименования `геврек`, `хайвер`, `яхния`, `мусака`, `бюрек`, `баклава`, `каймак` и др. А за националистите и сформираната 7-членна комисия да се напъне и да замени думите също, от турски произход, като: `ерген`, `кавга`, `барут`, `куршум`, `топ` и `байрак` и т.н.
В същия ход на мисли прекрасното изследване на съгражданката ни Диана Радойнова „Гърците по Българското Черноморие”, ако достигне до знанието на Общинския съвет, сигурно ще доведе до цунами от предложения за заличаване на наименования и културни традиции,
преминали от класическа Гърция в нашия регион. Топоними като Лахна - нос на североизток от Бургас - от гръцката дума `зеленчуци`, Форос - нос в Бургаския залив, с който завършва полуостров Кафка, отново от гръцки прозход със значение `слизам`, `пристигам`, Чукалята - нос срещу остров Св. Анастасия със значение `гърнета`, Ставро банка - плитчина на входа на Бургаския залив, наименование, произлизащо от гръцкото `кръст`, трябва да бъдат моментално „възродени” и преименувани, спомняйки си византийското отмятане на гръцките революционери, осъществили мегали идеята си за освобождение от турско робство, игнорирайки участието на българите в нея.
Апропо, наименованието на остров Св. Анастасия, с турското наименование Кешиш адасъ - `остров на свещениците`, трябва също да влезе в полезрението на „бургаските общински лингвисти”, защото и гръцкото, и турското наименование на романтичния остров не кореспондира с именните топонимични традиции на съвременния български език. Паралелно с това актуалните в последно време наименования като Ченгене скеле, съчетание между турското наименование за циганин и гръцкото пристанище, а така също бургаския квартал „Кумлука” - от турски `песъчливо място`, трябва да бъдат заличени от езиковата култура на региона.
Но явно д-р Антонио Душепеев е прав в повдигането на проблема, защото и дядо ми - Никола, на когото съм кръстен, твърдеше, че Николай не е българско име, а името на руския цар, затова никога не призна, че съм кръстен и нося неговото име, но му е простено, защото ономастиката като наука не беше неговата сила. По-късно, след три тона прочетени книги, се разбра, че името е нито руско, българско или гръцко, а носи културата на финикийци, евреи, критяни и всички цивилизации преди тях, благодарение на които ние съществуваме като индивиди и общество.
Наистина топонимите в даден район или държава трябва да съответстват на културата и традициите на населението, но преекспонирането на почти забравени наименования започва да намирисва на шовинизъм. Да си припомним и напъните за кръщаването на улица в Бургас на името на великия ни поет Христо Фотев - убеден съм, че тя е позната само на живущите там.
А наименованието Балкан, също от турски произход, за географското понятие Стара планина ще го оставим в компетенциите на „патриоти” на национално ниво, защото не попада на територията на Община Бургас.
Статията е публикувана в регионалното издание на вестник „24 часа”, „Твоят ден”, 3 май 2011
