Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD

 

    Италианският ренесансов гений Леонардо да Винчи (da Vinci – „от град Vinci") е имал геометрично разбиране, изпреварвало времето му. За да нарисува (1490) „Витрувианският човек“ преди 535 години, Леонардо вероятно интуитивно е използвал математическо съотношение,  официално установено през 19 век. Това е една от най-забелижителните картини на всички времена, но в продължение на повече от 500 години никой не можа да разбере защо Леонардо де Винчи (1452–1519) е избрал точно такова разположение на ръцете и краката на своя Vitruvian Man, озаглавен Le proporzioni del corpo umano secondo Vitruvio („Пропорциите на човешкото тяло, съгласно Витрувий“)  Картината е вдъхновена от книгата De Architectura  на римския архитект Марк Витрувий (81–15 пр. Хр.) – той е вярвал, че човешкото тяло има хармонични пропорции, точно както добре проектиран храм.

    Лондонският дентален лекар Рори Мак Суини вероятно е разкрил тайна, скрита във "Витрувианският човек". (Rory Mac Sweeney. Leonardo's Vitruvian Man: modern craniofacial anatomical analysis reveals a possible solution to the 500-year-old mystery. Journal of Mathematics and the Arts. 2025; 19(1-2):42-54. DOI: 10.1080/17513472.2025.2507568).

    Рисунката на Леонардо е направена с перо и мастило на две голи мъжки фигури в наслагана позиция – с ръце и крака, затворени в кръг и квадрат.

          Човешка черепнолицева (краниофациална) конструкция, около хексаедрична (6-стенна) и триъгълна геометрия, която оптимизира механобиологията на челюстите. Триъгълникът на Бонуил (в зелено) образува равностранен триъгълник, свързващ двата мандибуларни кондила* със средната точка на долните централни резци. Кръгът на Шпее (в лилаво) и кривата на Шпее (в синьо) представляват оптимални подредби за зъбна захапка, които естествено възникват от тези взаимоотношения. Тази геометрия увеличава ефективността на силата при дъвчене.

          * Кондилите са заоблени образувания на долната челюст – част от чифтната долночелюстна става (articulatio temporomandibularis), свързваща челюстта със слепоочната кост на черепа – лондонският дентален лекар предупреждава: Внимание при френската и южноамериканска (beso negra) любов! 

 

          В статията се описва скрит детайл на „Витрувианският човек“ –равностранен триъгълник между краката на мъжа. Анализът разкрива, че тази форма съответства на триъгълника на Бонуил – равностранен триъгълник в денталната анатомия, който оптимизира функционирането на челюстта.

 

          „Витрувианският човек“ показва същите принципи, открити в краниофациалната архитектура. Равностранният триъгълник (в зелено), който Леонардо изрично е посочил между краката на рисунката, когато се повтори шест пъти около пъпа, създава шестоъгълния модел (в жълто), който показва съотношение от приблизително 1.64 между страната на квадрата и радиуса на кръга.

    „Ако разтвориш краката си и вдигнеш ръцете си толкова, че изпънатите ти пръсти да докоснат линията на върха на главата ти, пространството между краката ще бъде равностранен триъгълник“, пише да Винчи в бележките си за „Витрувианският човек“. Когато Мак Суини изчислил този триъгълник, той открил, че разстоянието между краката на човека и височината на пъпа му създават съотношение от около 1.64. Това е много близо до съотношението 1.633 – уникално балансирана геометрична форма, установена през 1917 г.

          Мак Суини вярва, че това не е случайно и, че Леонардо да Винчи*  е разбирал перфектно идеалната структура на човешкото тяло, много преди съвременната наука. Мак Суини прави много повече от това да разкрие 500-годишна тайна. Неговата статия може да вдъхновят нови подходи в денталната медицина – зъбна анатомия, дизайн на протези и краниофациална хирургия. Също така, да се проектират още изследвания на ренесансовото изкуство – за научни прозрения, които векове са били тайна.

_________________________________________________

* Да Винчи прилагал полифазния сън – дремване по 20 минути на всеки четири часа, вместо да спи осем часа през нощта. Ако живеете 72 години, като Леонардо, вероятно ще спите 24 години от живота си. С полифазен сън Мастрото е спал само шест години от живота си. Затова е можел да свърши толкова много работи. С толкова много Еврика. И тайни в тях.