
Първият въпрос, който можем да си зададем тук е – абе чакай малко, как така? Как може познати лица, официални представители и симпантизанти на една партия, които освен това са уловени на запис, да бъдат обявени за неизвестен извършител? Нека видим фактите.
Факт номер едно. Митингът е официален. Той е на партия „Атака“ и за него има специално разрешение от софийска община. Факт номер две. Полицията арестува част от нападателите. Според МВР активистите на „Атака“ дори са били разпитани в пето РПУ в столицата, където данните им са били записани. Факт номер три. Камерите са уловили десетки лица, начело с това на Волен Сидеров – лидер на партията. Факт номер четири. Прокуратурата се самосезира, с което сама признава, че престъпление има и то е проповядаване на етническа и религиозна ненавист. Факт номер пет. Това съвсем не е първата подобна изцепка на Сидеров. Списъкът е дълъг като телефонния указател на Банкок. Дотук добре. В уравнението обаче нещо куца. Имаме две и две, но като по чудо те не правят четири. Не правят дори пет, както би предположил Оруел. Някак си прокуратурата се затруднява с изчисленията и
отговорът остава неизвестен. Така тя с половин уста признава, че престъпление все пак има, но не е ясно кой го е извършил.
Според градския прокурор Николай Кокинов на този етап те просто нямат юредическо право да забранят партия „Атака“. За това трябвало да се произнесе Конституционния съд. С други думи в момента ръцете на прокуратурата са вързани. Въпросът е какво се прави оттук нататък. Разследването би трябвало вече да е в ход. Чудно е какви ще бъдат действията на разследвщите органи. Как се търси неизвестен извършител, който е известен на цяла България? Народните представители, участвали в митинга, имат имунитет и дори не могат да бъдат разпитани, камоли да им бъде повдигнато обвинение. Обикновените симпатизанти могат да бъдат обвинени в нарушаване на реда, или може би в насилие, но не и директно в проповядване на етническа и религиозна омраза. Единственото решение в случая е Конституционния съд да се произнесе по казуса и да свали имунитета, както на Волен Сидеров, така и на всички членове на „Атака“. Той обаче дори не е сезиран! Според Кокинов нямало основание за това. Тук вече омагьосаният кръг се затваря напълно. От прокуратурата хем искат да повдигнат обвинение, хем нямали основание за това. Хем има престъпление, хем извършителят му е невинен. Положението става като вица за полубременната жена. За пред медиите и обществеността мерки са взети, а ръцете са измити. До конкретни мерки обаче отново май няма да се стигне. Е, нищо, свикнали сме.
Така въпросният извършител на престъплението излиза сух от ситуцията. Думите ненавист и омраза стават нещо рутинно, насилието – законно, щетите - забравени. Партия „Атака“ и Волен Сидеров се разминават. Поне с наказателната отговорност. Друг е въпросът дали излизат печеливши от цялата тази работа. И дали изобщо има печеливш.