Д-р Георги Н. Чалдъков

Тарифокрацията е система на управление, в която властта – предимно чрез геополитическа стратегия – налага тарифи за награждаване на съюзниците и наказване на противниците. Геополитиката гледа на тарифите не само като данъци върху стоки, а като централен механизъм на власт. Чрез който се създава нов световен ред (или ново световно безредие) – влизането в него се контролира от наложени санкции, а не от закони, често и от сила (Might is right („Силата е право“).

Ето едно кратко разграничение между тарифи, мита и данъци – три думи, които често се бъркат, но всъщност означават различни неща:

Мито → плаща се при внос или износ на стоки с цел защита на местното производство, контрол върху вноса и приходи за бюджета

Тарифа → списък с митата и правилата за тях.

Данък → плаща се вътре в държавата върху доходи, продажби, имущество и други собствености.

Митото е таксата, тарифата е документът, който казва колко е таксата.

Видове тарифокрация

1. Икономическа тарифокрация: Властта се поддържа чрез манипулиране на разходите за внос/износ, веригите за доставки и достъпа до пазара. → Който контролира тарифите, контролира икономиката.

2. Идеологическа тарифокрация → „Плащате“, за да принадлежите на Клуба на „големия брат“.

3. Политическа тарифокрация: Вместо закони, държавата управлява чрез избирателно повишаване или намаляване на „цената“ на тарифите.

Тарифокрациятя, като концепция, улавя едно от съвременните безпокойства, че властта днес се упражнява по-малко чрез закони и повече чрез невидими разходи. Тя нанася тежък удар върху всички държави и същевременно рискува да насърчи търговските партньори да координират отговорите си, както наскоро направиха Япония, Южна Корея и Китай, което може да отслаби преговорната позиция на САЩ.

Според оценките на Щатски икономисти, това увеличение би довело средната ефективна тарифна ставка до 26.2% (в сравнение с 2.3% през 2024), най-високото ниво след Закона Смут-Хоули, приет на 17 юни 1930 г. от президента Хърбърт Хувър за налагане на средни данъци от близо 40% върху около 20 000 вида вносни стоки.

Liberation Day tariffs („Тарифите – Ден на освобождението“) – това е голям пакет от внос на стоки, обявен от Щатския Президент в неговата около 60 минутна реч „Liberation Day speech“, произнесена  в Rose* Garden  на Белия дом, на 2 април, 2025, ден, който той нарече "Ден на освобождението“ и „Декларация за икономическа независимост“ – политически термини, въведени от Президента Тръмп. Той нарича датата „Liberation Day“, представяйки я като икономическо освобождение на САЩ от неблагоприятни търговски практики – това, всъщност, е началото на нова световна търговска война.

На кръгла маса по въпросите на здравеопазването в Белия дом Президентът на САЩ каза: „Може да наложа тарифи на държавите, ако не се съгласят с Гренландия, защото се нуждаем от Гренландия за националната сигурност“. САЩ също не изключват военно превземане, както Белият дом заяви: „Президентът ясно каза, че придобиването на Гренландия е приоритет на националната сигурност на САЩ и е жизненоважно за възпиране на нашите противници в Арктическия регион“.

Обаче, Ларс Льоке Расмусен, датски министър на външните работи, заяви: „Това е изключено. Това не е това, което искаме нито в Дания, нито в Гренландия, и противоречи на всички международни правила. Нарушава суверенитета“.

Какво казва за личноста на Президента, настойчивото му желание да купи Гренландия, разкрива Люк Андрюс, старши здравен репортер на САЩ: „Американските генерали и европейските лидери настояват, че Америка вече получава всичко необходимо от Гренландия, от военен достъп до наблюдение и въздушни бази. Никой от тях обаче не е прегледал или лекувал Президента, но коментират въз основа на негови публични изявления. Д-р Зеа Себени, социален психолог в Университета в Хелзинки, Финландия, която изследва териториалната собственост, каза, че изявлението на президента за това как собствеността осигурява тласък „всъщност улавя тази психологическа реалност доста точно“. Тя каза пред вестник Daily Mail: „Чувството за собственост променя самата връзка. Не става въпрос само за практически контрол, а за идентичност, принадлежност и дълбоко вкорененото чувство, че „това е наше“. Изследванията показват, че собствеността задоволява дълбоки психологически потребности. Нуждата от ефикасност, чувството, че можем да контролираме и влияем на случващото се, нуждата от самоидентичност, определяне кои сме чрез това, което притежаваме, и нуждата да имаме собствено място в света“.

Америка се стреми да придобие Гренландия икономически и в един момент Президентът дори заплаши да нахлуе на острова, за което датският премиер заяви, че това ще бъде „краят на НАТО“.

Ричард Фонтен, който е бил съветник по външната политика на бившия републикански сенатор Джон Маккейн, добави, че исканията на Президента се свеждат до теория за международните отношения, която наподобява „никой не мие кола под наем“. С други думи, каза той, една държава защитава или се грижи само за собствената си територия, но не и за тази на други държави.

На Световния икономически форум (СИФ), проведен тези дни в Давос, Швейцария, американски политици се критикуват взаимно (дори по-настървено от българските), разделени между „червени слонове“ (консерватори) и „сини магарета (демократи). Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, водещ кандидат за президент от Демократическата партия, разкритикува специалната реч на президента на САЩ, казвайки пред репортери: „Беше удивително скучна и безсмислена“. Губернаторът на Кентъки Анди Бешир, също демократ, каза: „Речта на Тръмп беше опасна, груба и безумна“, добавяйки: „Срамно е за един американец“.

Послеслов

Синоними на „Тарифокрация“ са: „Тръмпокрация“, „United States of Moneyland (USM)“ и „Злокачествен нарцисизъм (Narcinoma)“.

В книгата си „Страната на парите: Защо крадците и мошениците сега управляват света и как да си го върнем“, британският разследващ журналист Оливър Булоу описва тайната сфера, където свръхбогатите действат отвъд закона. Сега промяната на парадигмата в глобалните финанси е превърнала корупцията в сложна игра на управление на богатството, където отговорните институции в Европа и САЩ са станали инструменти за пране на пари. Булоу разкрива дълбокото въздействие на тази сива икономика върху основите на западната стабилност, показвайки живота на клептократите и техните привилегировани потомци. Тази въздействаща книга разкрива сложното взаимодействие между богатството и властта през 21-ви век, вдъхвайки надежда за смислена промяна.

САЩ имат най-големия брутен дълг в света – над 36 трилиона долара. Как ще го намалят? На този въпрос Илон Мъск отговори с въпроса: „Мир или частица?“:

На Световния икономически форум (СИФ) в Давос, Мъск се подигра – с игра на думи – на новосъздадения от президента на САЩ „Съвет на мира за Газа“: „Чух за създаването на срещата на върха за мир и си помислих: това частица ли е? Знаете ли, малко парче от Гренландия, малко парче от Венецуела“, каза Мъск, смеейки се по време на обръщението си към СИФ. И допълни: „Освен това много от подписалите държави се управляват от авторитарни правителства“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

* “Under the Rose” – буквално „Под розата“, oзначава „неща, казани тайно“ – само за присъстващите „под розите“, изрисувани на тавана на залата, където се провиждат секретни разговори. На латински sub rosa (“под розата”) означава „секретно“. От исторически аспект, роза, окачена над маса, е означавала, че всичко, което се казва там, е „тайно“.