Посрещането на Фердинанд е част от миналото на Бургас, защо не го уважаваме...
„O tempora, o mores! ... Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; а не се сърди - дори още се радва - кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце! Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? ...Но иди и речи такава дума на нашите, например литератори, поети, вестникари, чорбаджии, (общински съветници, б. а.) и прочии раби Божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от всичките тези труженици в полето на глупостта....”
Откъсът е началото на програмната статия със същото заглавие от Христо Ботев, отпечатана в брой 1 на в. „Будилник” на 1 май 1873 година. Латинската сентенция се е превърнала в афоризъм от първата програмна реч на Марк Тулий Цицерон - римски оратор и държавник, отправена срещу Каталина, който в стремежа си да се добере до консулски пост, популистки обещава да отмени данъците.
В подобна ситуация попада и гражданството на Бургас от предложението за промяна наименованието на улица „Фердинандова” . Инициираната активност от страна на група общински съветници идва да ни подсети, че наближават избори и трябва някак си да се „уредим” с гласоподаватели чрез безпредметна активност. Все още тече общественото обсъждане, в което се дискутират новите предложения за наименование на улицата: „България”, „Хан Тервел”, „Генерал Иван Колев”, „Георги Бенковски”, „Александър Леге” и „Александър Георгиев-Коджакафалията”. В обсъждането не се и допуска идеята за правилността на промяната, а се изтъква фактът, че Фердинанд е „спорна историческа личност” и името му трябва да бъде заличено в аналите на Бургас. Но да не забравяме, че по-голяма част от военната кариера, примерно, на добруджанския герой генерал-лейтенант Иван Колев е преминала под командването на Фердинанд.
Не е трудно да прехвърля няколкото основни имена, с които се е назовавала улицата, от Освобождението на България. В първия административен план от 1878 година тя е посочена като „Сака йолу”, която води началото си от
„Голямата чаршия”, т.е. „Александровска”, преминава между пощата и телеграфа - старата Община, и турския конак - днешната Община, и се отправя към „Мугрес махлези”, която отстои на 600 метра.
В картата на Атанас Христов от първата четвърт на миналия век улицата прилежно е отбелязана като „Фердинандова” - на български и френски език.
След политическите промени през 1944 година улицата получава датираното наименование „9 Септември”.
Единствено турското име не е свързано с политически и конюктурни елементи. Тук трябва да благодаря за инициативата на общинските съветници, защото за първи път турското наименование насочи вниманието ми към историческата и административна точност. Сака означава `водещ към водата``, а йолу - `път`. Заключението за `пътят към Сладките кладенци`, които се намират на територията на днешния квартал „Победа”, е неизбежно.
Официалната версия за преименуването на „Фердинандова” идва от традиционните политически нагласи на времето и най-вече с ролята на Кобурга в развитието на град Бургас в началото на миналия век и по-точно с изграждане на пристанището, което осигурява икономически растеж на региона. Градската клюка обаче още битува сред старите бургазлии, които говорят, че при официалното посрещане на царя конете на файтона по навик са прекарали височайшия гост по улицата, богата не само на конаци за пренощуване и търговски обекти, но и на достатъчно бардаци, към които Фердинанд не е бил безразличен.
За добро или за лошо Фердинанд се явява като част от българската история. По времето, в което управлява, България се превръща в административно самостоятелна и силна икономически държава, населението на която европейците наричат „немци на юг” и „английци на восток”. За да не бъдем „роби сами на себе си”, както завършва фейлетона си Христо Ботев, не трябва да мултиплицираме историческата безпаметност, в която живеем.
И като за финал да си припомним, че Каталина не се е домогнал с популистките си обещания до консулския пост, а е загинал безславно, но сентенцията О, времена! О, нрави! идва да подскаже, че в нашите географски ширини политическите похвати не са се променили от римско време.
Статията е публикувана в регионалното издание на вестник „24 часа”, „Твоят ден”,
5 юли 2011
