Бургаският депутат Стоян Иванов напусна парламентарната група на „Атака". Той е депозирал заявлението си за напускане в 16 часа в петък (8 юли 2011 г.), но не се е изправил пред Волен Сидеров да заяви лично решението и мотивите си. Иванов категорично отказа да коментира пред Gramofona.com мелето на атакистите пред джамията в София (б.р.- преди месец), но пред други медии заяви, че напуска „Атака", защото сплотявала електората на ДПС около Ахмед Доган.
„Няма политическа партия в парламента, на която пряко да симпатизирам, симпатизирах на идеите на „Атака" и оставам техен привърженик", заяви Стоян Иванов пред Агенция Фокус.
Факт е, че ПП „Атака" стартира и беше създадена от ТВ СКАТ, в която Стоян Иванов беше главен редактор дълги години. Сега телевизията създаде нов политически формат- националистическата партия НФСБ (Национален фронт за спасение на България). Вероятно отцепникът ще се опита да обедини нароилите се „независими" депутати около новата партия и... да стане отново
медиен герой. Но такава слава може да постигне и сам. Подобен пример на самоотлъчен депутат имаме от близкото минало в лицето на Лъчезар Иванов, известен като Лъчо Мозъка, който се обяви за независим народен представител в предишния парламент и заработи с многобройни публични изяви за ГЕРБ. Сега управляващите „стискат зъби" и охотно преглъщат многобройните му прегрешения, като огромни комисионни, лобиране и редене на опашки за скъпи подаръци (напр. мобилен телефон „Верту" за 6 хиляди лева).
Независимо дали новосъздадената партия ще намери представители в настоящото Народно събрание, на Стоян Иванов със сигурност му отива повече да е независим, защото е журналист. Журналистическата гилдия е като съдийската- не е редно и морално да раздаваш правосъдие и да членуваш в партия. Дори и най-демократичната политическа партийна структура робува на определени вътрешно партийни правилници и закони. Известни са случаи на внедрени журналисти, които се включват в различни организации, за да направят разследване. В противен случай са „нито риба, нито рак"!
Снимка: http://www.bourgas.org/
