Не ни стигат предизборните закачки, ами точно сега и търговското споразумение с Канада СЕТА ни се стовари на главата. То в Европейската комисия го мътиха в пълна тайна повече от две години, ама едва като опря ножът до кокала, журналисти и политици се присетиха да го коментират.
Ама така, че нищо да не може да им се разбере.
Стана ясно само, че едните са горещо против СЕТА, другите (без изключение от управляващото мнозинство) още по-горещо – за сключването му. Без да са го чели, разбира се.
А заключението и на едните, и на другите е старо и скучно като българската демокрация – в крайна сметка за всичко били виновни комунистите.
По повод СЕТА преди няколко дни в в ефира на Канал 3 евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев влезе в спор с намиращата се в студиото на медията г-жа Христова - експерт, както ни я представиха.
Какъв експерт е тя, това не се разбра със сигурност. Както и какви са аргументите й против СЕТА. През повечето време Христова говореше заедно с Ковачев, от което зрителят не разбра нито какво казва тя, нито – той.
Стана ясно само, че Христова е яростно срещу споразумението, а Ковачев от все сърце го подкрепя. Макар че и той не го бил чел цялото. Щото било 1600 страници.
Не се проясни и дали Христова е прелистила целия този хартиен обем. По простата причина, че не представи ясни аргументи за позицията си под формата на първо, второ, трето и тъй нататък. И последствията от тях.
Което идва да ни покаже само, че гледахме поредния диспут между лаици. Или между хора, които просто не могат на обяснят внятно тая или оная своя мисъл. Което от своя страна пък прави спора им абсолютно безсмислен.
Но да оставим тая работа дали Ковачев и Христова са изчели всичките страници на СЕТА и са си водили подробни бележки. Не те ще подписват споразумението, та да го четат. Пък и, доколкото съм запознат, то няма да се гласува в Европарламента. Нито в неправителствената или каквато там е организацията на г-жа Христова.
Ще го подписва премиерът и ще се ратифицира или не от нашето Народно събрание.
От това изречение вече личи кой трябва да го чете.
Но тъй като нито Борисов, нито болшинството от депутатите ще седнат да си губят времето с този документ по време на предизборната кампания, основна роля за българската позиция имат експертите - юристи, икономисти, социолози и т.н.
Точно тук е и ключът от бараката. Аз не мога

дори да си представя, че премиерът не възложил на въпросните експерти да се запознаят основно със споразумението. Пък и самият Ковачев вметна, че специалисти от министерствата (кои - не уточни) са го чели и са представили своите доклади.
Но не каза къде са те (вероятно при премиера). Както и дали някой е синтезирал изводите от тях в един окончателен документ, въз основа на който да се формира и мнението на правителството. Както е логично да се предположи.
И точно това не е ясно, поне засега - какво са препоръчали експертите и дали решението на премиера е съобразено с тяхното мнение.
Че той ще го подпише - това е обосновано предположение от най-чист вид. Щото нали знаете – началниците…
Друга е работата, когато нещата опрат до ратификация. Без която подписът на Борисов е празна заврънтулка.
То поне на теория е така. Щото в споразумението може и друго да пише, ама нали почти никой не го бил чел…
В това обсъждане своя роля имат и синдикатите, и сдруженията на работодателите. Както и политическите сили у нас.
Също така и гражданската ни съвест - неправителствените организации. Които могат да изискат и текста на договора с приложенията му, и окончателния доклад. И да се разшумят, ако нещо се е размирисало.
Лошото е само това, че повечето от тях май ядат американски хляб...
Разбира се, това е светла картинка, която аз и болшинството българи бихме искали да видим. Реалността, за жалост, със сигурност ще е друга.
Ще обявят търговското споразумение с Канада СЕТА за търговска тайна. Ще го подъвчат ден-два на закрити заседания в Народното събрание, после всички депутати, които не са напуснали в знак на протест залата, ще плеснат с ръце, ще се прегърнат и ще ратифицират договора.
То това няма да ни е за първица. Така стана и при влизането ни в НАТО. Чуха се тогава гласове да се направи референдум, да се попита народът. Зер всички ни касае да решим дали този път сме от правилната страна на барикадата. А не както през 1915 и 1941 г.
Тогава външният ни министър Соломон Паси веднага се съгласи да има референдум. Само че след като влезем в НАТО, не преди това. След което, разбира се,  и той, и останалите забравиха за допитването. Имаха по-важна работа.
Както и сега де. Когато всички се вълнуват кой ще седне в трона на “Дондуков” 2. А останалото е от Бога. Нали казваха, че бил българин?…

Снимка: dnes.bg