Най-сетне радостна новина - нефт бил бликнал от находището "Хан Аспарух"! Като чул това, вицепремиерът Томислав Дончев подскочил от радост. Може и шапката в земята да си е ударил.
И побързал да съобщи хубавата вест на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но преди това – със сигурност на премиера.
Нали това е стара мечта на Борисов – да осигури енергийната независимост на страната. И да паднат цените на горивата. А него самия да нарекат Борис(ов) IV Спасител. И като такъв да си остане в историята.
 “Добиването на нефт и газ от Черно море е приоритет за страната ни. Това е диверсификация, това си е наше, това е богатство”, каза премиерът на Шестия зимен университет на старейшините ГЕРБ в Стара Загора в края на март 2016 г.
И е прав човекът – наше си е, щом е в териториалните ни води. На държавата е. И на всички нас. Защото в крайна сметка кой е суверенът в тази страна, ако не ние – простият народец?
“България може да си спести до шест милиарда долара годишно, ако започне да добива свой газ и нефт”, продължи по темата Борисов през април 2016 г., когато щяха да почват сондажите. След което не само той, но и всички се размечтахме как ще се превърнем в Кувейт на Балканите.
Как всяко дете, независимо от етническия си произход, ще получава с раждането си влог от 100 000 долара, как здравеопазването ще стане безплатно, как няма да има хора с висше или по-нисше образование в кофите на боклук.
Как българите няма да бягат от Родината си, а германци, англичани, французи, италианци и всякакви други, да не говорим за македонците и турците, ще напират за наше гражданство. Без обаче особен шанс обаче да ги огрее.
Как “Лукойл” с радост ще купува този нефт и горивото за колите ни ще е направо без пари! И тъй нататък.
Радостна картинка, спор няма.
Лошото в цялата тая работа е само едно – че ще се намерят непризнателни анализатори и политици, които от чист злокачествен инат ще почнат да търсят капката катран в бурето с мед. Вместо да се радват и да славят името Му.
Макар работата да намирисва да е точно такава. Причините са няколко.
Въпросният сондаж се извършва по договор за проучване в българската държава от консорциум, в който влизат "Toтaл" с 40% от общия дял и австрийската “OMB” и испанската "Peпcoл" с пo 30%. Както всеки може да сметне, числото на процентите е равно на 100. Тоест, българската държава няма участие в проучването.
След като е открит залежът, експлоатацията му може да почне в рамките на 5 до 10 години. От компаниите в консорциума, разбира се, разработил находището. На тях по право трябва да се даде концесията за добив на подземното богатство.
Върнете се пак на процентите. И при подписването на концесионния договор те ще си останат пак сто. И отново без никакво участие на българската държава. В добива на “нашето богатство” по думите на Борисов.
Целият ни келепир досега, според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков, са 80 млн. лв., които компаниите са заплатили на страната ни за придобиване на правото да търсят и проучват тук. И 6 млн. лв. събрани от такса "Площ".
Нека продължим още малко с числата. По данни от медиите консорциумът дотук е похарчил около 300 млн. лева за проучвателни работи. Като прибавим и онези 86 млн. лв., за които стана дума по-горе, ето че стават почти 400 милиона лв.
Е, сега, кажете ми, има ли на този свят идиот, който да вложи 400 милиона лева в нещо безперспективно, което да не му донесе поне десет пъти по-голяма печалба? Отговорът е ясен – няма такъв идиот.
А сега нека обърнем въпроса. Има ли идиот, който ще даде на друг да му разкопае двора и да вземе от там имане за милиарди под безумния предлог, че няма пари да го разработи?
Тук отговорът е положителен – има такъв идиот! През юни 2012 г. с решение на Министерския съвет е сключен този договор за търсене и проучване на природен газ и нефт.
Оставям на вас да познаете от три пъти кой е председателят на този Министерски съвет по това време. И дали инициалите му не са Б.Б.?

/> Нямали сме 300 милиона лева ли?! Че каква държава сме тогава? Или 200, или 100, или поне 50 милиона, та да се закачим после за печалбата. Която може и да е голяма.
Ама не сме имали техника? Правилно, нямаме я. И какво правят хората, които я нямат? Наемат я. Точно както са постъпили “Тотал”, “ОМВ” и “Репсол”. Щото и те си нямат своя.
Времето обаче не може да се върне назад. Дори да се намери властваща политическа сила, която да вкара Борисов и министрите му в затвора за този идиотски договор, нарушавайки принципа “Гарван гарвану око не вади”, какво ще хванем освен на босия цървулите? Нищо друго, разбира се.
Оттук нататък печалбата ни от нашето подземно богатство според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков ще е до 30% от приходите на концесионера.
Обърнете внимание на това “до”. То е много съществено. Защото процентът може да е 30%, ама може да е и 1% или 0,5%. Или още по-малко.
Това зависи само от едно - от комисионните, които вероятно са дадени при сключването на идиотския договор за проучване, както и от тези, които предстоят може би да бъдат мушнати в нечий джоб при сключването на концесионното споразумение.
И това не е само хипотеза. Каква е печалбата ни от концесията, дадена през 1999 г. на канадската фирма “Дънди прешъс метълс” да разработва българските златни находища “Челопеч” и “Хан Крум”? Ето я - според действащия концесионен договор държавата получава 0,75% от собственото си злато, а канадската фирма - над 99%.
Някой ще си спомни ли сега, че наричаха тогавашния министър на икономиката, лека му пръст, “мистър 10 процента”?
И така е с Девня, с циментовите заводи, с металургията в Пирдоп, медта в Панагюрище, оловото и цинка в Пловдив, микроелектрониката в Ботевград, с банките, бирените заводи, русенското машиностроене, алуминия в Шумен, стъкларството, козметиката, фармацията, корабостроителниците, търговията на едро. И с огромния металообработващ завод в Дебелт, Бургаско.
За 15 години Агенцията за приватизация продаде фондове за 150 милиарда. А в хазната постъпиха само 9 от тях...
Ще го оспори ли някой това?
Нека минем обаче към следствията. Някои анализатори пресмятат, че “Лукойл” щял да си спестява 3,8 млрд. долара годишно, ако вместо от Русия купува “нашия” нефт. Което щяло да доведе до съществено понижение на цените на горивата у нас.
Интересно ми е как се правят тези прогнози. “Лукойл” е частно дружество с преобладаващо руско участие. То може да купува “наш” нефт, но може да продължи да преработва и руски. Зависи от цените. И от политиката.
Но дори дружеството да реши да си спести транспортните разходи, в чий джоб ще останат тези близо 4 млрд. долара? Искам да ви уверя, че няма да е в нашия. Най-малкото, защото никога не са били там.
Колкото до цените на горивата, от какъв зор руската компания да ги намалява? Нали тъй и тъй ги купуваме? Както и руския газ, за който кой знае защо плащаме най-високите цени в Европа.
Нещата в изказването на Борисов, че сме щели да си спестим до шест милиарда долара годишно, ако бликне нефт, пък и газ от наше находище, обаче са много по-дълбоки.
Първо, след шест години управление бившият бодигард с минало, в което всеки свестен следовател умира от желание да се разрови, стига да си прежали главата, се научи да се застрахова. Защото, ако спечелим дори един-единствен долар от цялата тази комбинация, Борисов ще каже – ето прав бях, спестихме. Не съм казал 6 милиарда, казах “до шест милиарда”.
И, второ, каквото и да се спести, то няма да отиде в бюджета на държавата и оттам в здравеопазване, образование, инфраструктура и още каквото се сетите. А ще остане в компаниите, които внасят у нас нефт и газ. И ще ни продават продукта си после на цени, каквито те си искат.
Така че заблуда е, че някой търси капката катран в бурето с мед. По простата причина, че то е пълно само с катран. И в него я има някоя капчица мед – ей тъй, за благозвучие, я - не.
 А нима всичко това още по условие не е ясно?

Снимка: Maritime.bg