Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD
 

          В една държава се развива това, което e на почит в нея. – Платон

          Подзаглавие на това публисе (публицистично есе) може да бъде: „Института по консерватива политика „Маргарет Тачър“ очаква българските политици“.

          След болестите, войните и природните бедствия, няма по-опасно явление за хората от липсата на емпатия с радостите и с болките на другите. От междуличностните до глобалните политически и социални прояви, тази липса продължава  и през 2025 г. да трови човека и обществото. Когато става политика на „великите сили“, те се ръководят от „силата е право“ (might is right)* – причина за геолитическа надпревара, водища до „вечното повтаряне“(Ницше) – хронифициране на войните конфликти в някои райони на света и/или създаване на нови „демократични“ държави чрез сценография и режисиране на протести. И ние, жадуващите за демокрация наивни българи, eнтусиазирано участвахме и организирахме протести след 10 ноември 1989 г. – на площади, озарени от Liberta** на Al Bano & Romina. Кой ти мислише тогава, че това е преврат, подобен на този от 9 септември 1944 г.!?

          Основаният през 1974 г. във Вашингтон „Институт за наблюдаване на света“ (The Worldwatch Institute) всяка година публикува книга, озаглавена „Състояние на света“ (State of the World). Започвам моето „Състояние на света–2025“ с думите, произнесени от Уилям Фокнър в Нобеловата му лекция на 10 декември 1949 г. в Стокхолм: “Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже се научихме да го понасяме. Вече не се мисли за духа. Съществува само един въпрос: „Кога ще бъдем взривени?”.

          Nihil novi sub sole – и сега пак се питаме ”Кога ще бъдем взривени?“, кога ще спрат войните, когато ще спре тероризмът, кога ще станем мъдри и емпатични, докога ще приемаме грозното за красиво, аморалното за морално, асиметричното за симетрично? Nihil novi sub sole ми напомни и за Nihil novi nisi commune consensus („Нищо ново без съгласето на всички“), написано във „Великата харта на свободата“ (латински, Magna Carta Libertatum) – в Англия през 1215 г., в Полша – 1505 г.    

          През 1859 г. в „Произход на видовете“ Дарвин създаде основите на еволюционната биология – оцеляването на една социална група в голяма степен зависи от емпатията и сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Следователно, пред всяко общество стои есенциалните въпроси: Емпатия или агресия, какво избираме ние, Народът? И какво избират те, политиците?

          Когато обществото и политиците не обръщат внимание на малките нарушения на реда, стават големи престъления – побоища, кражби и убийствено шофиране, които, ако не са наказани справедливо, провокират други хора към извършване на престъпления.***  В такава среда на аномия (беззаконие) някои имитират лошотиите, правени и от политиците.

            Така, същността на „Състояниeто на света–2025 г. продължава да страда от „устойчива аморалност“ (Достоевски) и социална асимитрия. Богатите са по-богати, бедните са по-гладни, по-болни, по-необразовани и по-репродуктивни. Като цяло, съвременният свят спешно се нуждае от възстановяване на очовечаването и изграждане на антроподемокрация – власт на Човека и Народа. Безспокои ме обаче, че достигаме point of no return (PNR) – точката, моментът, отвъд който връщането вече е невъзможно.

          За да спрат или поне да намалят лошотиите, българските политици е задължително да изслушат и научат всички лекции, преподавани в Института по консерватива политика „Маргарет Тачър“.

          Маргарет Тачър е брилянтен пример за политик – била е министър-председател на Обединеното кралство (1979–1990) и лидер на Консервативната партия (1975–1990). Тя е най-дълго управлявалият – 11 години – британски министър-председател на 20-ти век и първата жена, заемала тази позиция. Тя прилага политика, станла известна като тачеризъм. –(тачеризъм versus тръмпизъм е все едно да сравняваш желязо с дърво). За нейната безкомпромисна политика и стил на лидерство, журналистите я  наричат „Желязната лейди“ –харесвана от едни, критикувана от други, но полезна за икономиката на страната. Например, фразата ѝ „Дамата не е за обръщане“ (The lady's not for turning) е използвана в речта ѝ пред конференцията на Консервативната партия на 10 октомври 1980 г. Фразата се отнася до отказа на Тачър да извърши U-turn (нещо като „завой на 180 градуса“) в отговор на противопоставянето ѝ на опозицията.

          Ясно, девизът „Аз не съм воден, Аз водя“ 

 е посветен специално на Маргарет Хилда Тачър (1925–2013).

Още един от брилятните уроците на Тачър:

          „Когато детето ви си спечели първите пари за сладолед и си го купи само, направете следното: 1. Преди да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20 %. 2. Докато детето ви гледа учудено, отхапете още 30 %. 3. След това му дайте останалата част от сладоледа и му обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой спечели. Ако всеки родител направи това, надявам се в страната да порасне поколение от хора, които ще разбират, че държавата няма свои пари – има само пари от данъкоплатци и те не само могат, но и трябва да наблюдават как правителството харчи парите им“.

          Дори само този концептуален урок, е достоен за Нобелова награда за икономика.

          Заключение

          Не знам дали някой знае докога ще продължава инфлацията на морала и социалната симетрия. Но всички знаем, че от древен Рим и династията Сун в Китай до имперска Испания и Франция и Османската и Австро-Унгарската империи до Съветския съюз, всички бяха силни и всички паднаха.  Да разчитаме на Deus ex Machina? – съвременният политически театър не е като древногръцката сцена. Тогава „Ще трябва да мечтаем, а нямаме нищо за мечтаене“. –  отговори още през 1940 г. големият американски поет Едуард Естлин Къмингс, по-известен като ее къмингс.    

          Това също е „Състоянието на света–2025“: 

   Да си спомним за политическото убийство преди 100 години на Гео Милев (1895–1925). За хевиметал легендата Ози Озбърн, седнал на черен трон във форма на прилеп, в неговия прощален концерт Back to the Beginning, започнал с „Нямате представа как се чувствам – благодаря ви от сърце“ и с баладата Mama, I’m Coming Home. И за трагичиния край на малката Сияна Попова и на бохема Тодор Славков.

 На фона на: О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал! –

                                    Гео Милев, от „О дъжд, о дъжд обилен и печален!“

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––*Новозеландският писател Ragnar Redbeard (псевдоним на Артър Дезмонд) e автор на книгата Might Is Right: or The Survival of the Fittest („Силата е право: или Оцеляването на най-силния“), публикувана през 1896 и 1927 г. Това е една от най-антиморалните идеи, която  има права за всичко – каквото, когато и където иска. Описана е преди повече от 2000 година от древногръцкия историк Тукидид: „Правото е въпрос само между равни по власт, докато силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва“. Подобно на стратегията „мир чрез сила“ (peace through strength, известна още от древен Рим, като Si vis pacem, para bellum). И сега прилагана от „великите сили“. Вижте една метафора на резултата от тези стратегии:

** Liberta

.... Свобода,
колцина накара да плачат
без теб
каква самота
докато имам чувство
за живот
аз ще живея
за да притежавам теб.

***Преди 60–70 години в САЩ, майките на децата, убити на пътищата, организират движението „Майки срещу пияни шофьори“ (Mothers Against Drunk Drivers – MADD). И протестират пред съдилищата, докато убийците не получат справедлива присъда – назидание за потенциални пътни убийци.