Някога били ли сте пред  дилемата – да се направи достъпно нещо красиво, но ако то е прекалено достъпно, дали няма да бъде разрушено? Подобни въпроси си задавах по време на прехода по новата екопътека в Странджа – „Птици”. В страната има изключително красиви места, които са устояли на времето и посещаемостта си. Въпреки това, когато стане дума за Странджа, малко я асоциирам с „пущинакът на Смог” и пазене на „my precious”. Много редки растителни и животински видове там са се запазили, именно благодарение на „демографската катастрофа” в региона и не толкова масовата му посещаемост.

Новият маршрут на екопътеката е разделен на няколко пункта. Той е лесен, достъпен, с подробни описания на това, което може да се види и според Милен Рашков (биологът, който ни обясняваше) не нарушава спокойствието на птиците. И наистина, точно под един мост, минаващ над екопътеката,  се виждат многобройни лястовичи гнезда. Иначе времето беше лошо, не си носехме бинокли и нямаше как да видим много птици. Бележка, за следващия път: „Когато го играеш фен – орнитолог, носи си поне бинокъл или хубав фотоапарат”. Въпреки това, трябва да се отбележи, че и с просто око, природата е красива. Съчитанието между море (в началото), река и спокойствието на гората, остават в съзнанието ти и след като я напуснеш. Дори виждайки моста, по който минават автомобили (и където мътят лястовици), човек по-скоро си казва „това е красиво”.

Тогава се сетих за една от картините на Клод Моне – „Железопътен мост в Аржентьой”, която  показва очарователното сплитане между природа и индустриализация.

Странджа започва да става все по-достъпна дестинация за хората, които биха могли да я оценят в пълнота. Там има природа, има възможност да се видят археологически обетки, да се развие и популяризира био земеделието й. Какво по-хубаво от това? Предстои да се открият още четири интерпретативни маршрута, освен „Птици”:  „Прилепи” – покрай Малко Търново, „Билки” – с. Бръшлян, „Реки” – с. Кости и „Хищници” – с. Заберново. Да се надяваме, че ще продължат разкопките и на тракийския  „Тюрзис”, който се намира в близост до екопътека „Птици”. Стефан Златаров, заместник директор на парка, го описа като : „Малка цитадела или стражева кула с помещения около нея за склад и спални, било е като малък владетелски дом. Той е контролирал оживената търговия в региона и дори са намерени рядко срещани сребърни монети от 3-2. в. пр. Хр.”

Ако се продължи в тази насока и по този начин, Странджа ще се превърне в интересно и достъпно природно, културно-историческо, есктремно – спортно (има възможности за раходка с лодка по реката и offroad) и дори образователно място (имайки предвид интерактивните проекти, които планират да се създадат), където човек ще може да опита от всичко. Да бъде в контакт с природата на Странджа и да има желанието да се връща многократно там.

Снимки: Петя Михова и http://econ.bg/