Започвам да пиша с ясното съзнание, че не съм обективна, а напротив. Аз съм лично засегната и стоя от едната страна на барикадата в този скандал.  Аз съм родител и всеки ден водя дъщерите си да играят в морската градина.

Времето е хубаво, събират се много деца- големите карат ролери и колела, а малките обикалят  и си правят пикници на тревата. Много често обаче техните игри са прекъсвани от група кучета, пуснати свободно и без каишки по полянките. Има едно точно определено място до Пентеона на метри от обособената кучешка градинка.

Тази полянка е окупирана от десетина собственици на дребни породи. Всеки ден, след 17.00 часа те се събират там и пускат кучетата си да обикалят свободно.Кутретата може да са добри и дружелюбни, не  знам. Знам само,  че в два поредни дни заради играта на четириногите на мен и на други майки се налага да успокояваме уплашените си деца, защото кучетата хукват към тях на групи.

Моята четиригодишна дъщеря и тригодишната и приятелка вече се „запознаха” отблизо с кутретата. И двете бяха съборени от бягащи кучета. Резулатът- уплашени хлапета и нахъсани собственици на кучета.

Кучкарите са едни и същи и всеки път ни обясняват, че точно там  ще си пускат любимците, а ние трябва да си махнем децата.

Правят това с абослютното чуство на безнаказаност и с високомерие коментират, че са в правото си. Въпреки това, всеки пък когато наближи патрулната кола на общинска полиция бързат да вържат кучетата си.

Т.е. знаят, че  са в нарушение, но не ги интересува. След поредния инцидент от вчера скандалът естествено ескалира.

В битката на родители и кучкари се намесиха и бащите. На

реплика на моя съпруг, защо кучетата не са вързани отговорът беше кратък, ясен и... типично нашенски. „Сега какво ще се бием ли?”.

Бързам да отговоря на наперения кучкар- ДА, ще се бием. Лично аз ще се бия за правото на детето си да играе и да се забавлява свободно и без риск за здравето си. Ще се бия за правото си да се разхождам спокойно и необезпокоявано. И понеже ръстът, килограмите, а и възпитанието не ми позволяват да се включа в юмручната борба, ще го направя както се казва „по устав”.

Ще сигнализирам всяка една институция, която има отношение към проблема и ако трябва всеки ден ще стоя в градинката и няма да позволя тя да е поредната кучешка. Още повече, че на метри от тази поляна има обособено място за пуснати свободно кучета.

На мен ми е писнало да чистя кучешки изпражнения от обувките на децата си, защото кучкарите, в стремежа си да осигурят комфорта на своите любимци, постоянно забравят да почистят след тях.

Писнало ми е също така да успокоявам детето си, което обича животните, от бягащите четириноги. Писнало ми е някой да идва и да ми казва, защо детето ти не си стои при теб? Излиза, че аз трябва да вържа моето дете, за да може нечие куче да бяга на воля.

Това няма да стане. Градът е място за живеене на хора. Има правила, които трява да се спазват. Всеки, който иска кучето му да бяга свободно да отиде в гората и да си пуска животното там. Вчера бях обвинена, че нарочно си пускам детето в полянката. Да, правя го нарочно. Правя го, защото моето дете има нужда да бяга и да се забавлява. И колкото и да им е чудно на кучкарите, аз съм на мнение, че именно моето дете има право да е отвързано, а не техните питомци.