За мен не бе особено щастлива годината, която си отива. В глобален план – природни катаклизми и за капак – криза, която изглежда няма свършване.
С риск да се окажем безнадежно черногледи, ако се взрем в човешкия си хоризонт, доста се е смрачил. Не е нужно да се пророкува край на света – ние, хората, сами си го предизвикваме.
Колкото напредват технологиите, толкова на заден план остават именно нещата, които ни правят Човеци. Душевният канибализъм е факт и взима все повече жертви. Какво е цигареният дим в сравнение със злобата, която вдишваме?
Да вземем за пример новините от един произволен ден. Някой ограбил някого, някой някого убил, някой се забъркал в скандал, в парламента почти се сбили, някой загинал на пътя, някой някого измамил, някой бил спипан с рушвет... Оказва се, че проявата на агресия, лошотия, завист, ламтеж за пари и власт са най-лесни за отразяване. Най-страшното е, че е заразно!
В купищата негативни проявления и да има нещо позитивно, не се забелязва, затлачва се в тинята и трябва много да се рови, за се измъкне и лъсне. Постижения? Да, безспорно има. Но като че ли те са по-скоро индивидуални, отколкото общозначими. Личните успехи са си лични успехи. Често и те обаче влекат след себе си не толкова добро.
Принципът „я сакам на Вуте да му е зле” не важи, уви, само за определен район на нашата малка страна. Той е мултиплициран и зад родните предели, само не е назован по този начин.
С какво ще запомним 2012? Бургас влезе в световната карта на тероризма, в Перник земетръс остави стотици без дом, наводнението в
Бисер – също. На протести се вдигнаха майки, еколози, научни работници, пушачи и непушачи... Интригите и скандалите се настаниха трайно във взаимоотношенията на първите във властта, а и църквата не остана назад...
В най-добрия град за живеене мнозина живуркат на ръба на оцеляването и изобщо не ги радват новопостроените километри магистрали или метростанции. В кофите за боклук ровят вече не само добре познатите на пейзажа. Надписите „Ликвидация” надминават по брой даже магазините „Втора употреба”, които май се оказват най-незасегнатите от кризата...
Всъщност, защо да продължавам? Равносметка на разочарованията всеки може да си направи сам. Но тегленето на чертата има смисъл само тогава, когато служи за житейски урок и поставяне на ново начало. И за желание да се заложи на друг принцип – „я сакам и на Вуте да му е добре”.
Надеждата? Все пак – има я! Тук-нам просветват все още живи въгленчета на човещина, доброта и обич. Стига да поискаме – поотделно и заедно, те могат да подкладат огънчета, от които да става все по-светло и топло.
Да поискаме! Да потърсим у себе си силата и вярата, че можем! Че от нас зависи на човешкия ни хоризонт да се появят цветовете на дъгата.
Аз си пожелавам следващата година да бъде по-човешка! Можем да й помогнем да бъде такава – като се научим да създаваме добрите новини! И да се радваме на създадените от другите! Да, не всичко ще бъде добро и красиво, но нека имаме куража и силата да се опираме на предизвикателствата със съзнанието, че можем!
Каквото зависи от нас - да бъде!
Честита Нова 2013 година!
Снимка: bulgariasega.com
