От: Георги Н. Чалдъков, Homo Janus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите. 2018. Стр. 215, 245-247.

През 1980 г. Радой Ралин написа „Пушенето е стаж за импотентност”. Тъй като това е научнообоснована мисъл, аз написах статията „Радой Ралин е прав”, публикувана във вестник „Народна култура” – на първа страница, колонката вдясно. И – „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами” – в списание „Здраве”. Вярвах, че това звучи по-убедително, отколкото „Тютюнопушене или здраве, изберете сами” – тогава апел на Световната здравна организация. След публикуването на тези статии, студентките започнаха да гледат подозрително на момчетата, които пушат. Това мотивира много от тях и те спряха пушенето. Добре е и вие да направите това. Така ще увеличите половия си стаж и няма – при наличието на толкова хубави жени – да станете сексуални пенсионери.

Юрий Ангелов, известен още като Распутин от филма „Седем часа разлика”, написа статия, озаглавена „Само хомосексуализмът е по-страшен от тютюнопушенето”. В нея той споделя: „Скоро бях в Народния театър. Когато се прибрах в село Фазаново, ми се плачеше. Причината, извинявайте, но няма да я спестя – в националната ни театрална трупа скрито се рекламира хомосексуализъм. Това е много по-страшно от тютюнопушенето.”

СТЕФАН ДИМОВ-КЕФА: ЕДИН ОТ ТАЛАНТЛИВАТА БУРГАСКА РЕКОЛТА-19З4

................................................

Така през 1934 година в Бургас се раждат: Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Иван Кожухаров, Драго Николов, Херувим Стоев, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Манол Рибов, Евгени Головински. И разбира се Стефан Димов-Кефа – на 26 февруари 1934.

За него именно един руски поет написа: „По-добре добър бояджия, отколкто лош художник”. Защото Кефа, заедно с Георги Янев-Паляка боядисаха много къщите на Бургас. След това Кефа отиде за няколко години в Москва да боядисва Болшой театър, Третяковската галерия, Театър на Таганка, Метрото, Червения площад и Кремъл. В Москва, а не в Рим да боядисва Колизеума, защо чаровната рускиня Вяра му пристана. Но това е петия епизод от „Романтичната сага на Кефа”, която скоро ще бъде публикувана, първо в Русия и след това в Бургас.

И остави Кефа най-добрия си ученик Христо Захариев-Петлярката да боядисва плажа и морето в бургаския залив – най-големият на българското черноморие. Психолози и психиатри продължат да изследват зависимостта на големината на залива и голямата душевност на бургазлиите.

Прякорът на Христо идваше от петиците, които редовно получаваше в училище – тогава беше петобална сиситема за оценяване. Като се върна в Бургас, Кефа пожела да види работата му. Петлярката го заведе на плажа под Казиното и му показа боядисания в цветовете на дъгата мост – старият, преди професор Тодор Кръстев да направи новия мост и Пандира с гълъб в ръка да застане на него.

- Ниц бе, Петлярка, откога стана педераст? – запита Кефа.

- Един ден, Мастър, дъгата се извиси между солниците на Поморие и остров Света Анастасия и аз с четката в ръка прекопирах цветовете й върху моста. И с нетърпение те чаках да се върнеш от Москва и да ми кажеш „Петлярка, ти си бургаския Винсент ван Гог!“

Освен художествено боядисване, Кефа е прекрасен музикант и певец на стари и нови градски шлагери. Той, заедно с Борис Николов–Боката, Никола Солаков, Аркади Кондов, Савко Анестиев–Савкито, Кирил Дончев–Турука и Дикран–Ганеца правиха по-романтични вечерите в Морското казино, „Одеса” и други ресторанти в Бургас.

От всичките таланти на Кефа най-голям е талантът му за приятелство – споделеното богатство. Затова всички му пожелаваме здраво и творческо дълголетие!