От февруарските протести насам, народът на България продължава активно да иска оставката на сегашното правителство, след като свали предишното правителство, но очевидно освен смяната, промяна няма. И така ще продължават нещата един Бог знае докога, а надали и Той знае, защото вероятно и на него му е дошло в повече – разбираемо. Какво се случва?
 
Гражданите – недоволни, студентите – недоволни, служителите на полицейските управления – недоволни, паралелно с това народните представители – незаинтересувани! 
Адмирациите са за настоящите активисти и издръжливостта им да наливат от пусто в празно вече месеци. Уви, резултат нулев, но не е тяхна вината. 
 
Февруарските протести, като че ли бяха по-успешни. Постигнаха едничка цел – оставката на правителството на ГЕРБ. Разбира се изтекоха много обвинения и спекулации, за тази оставка, дали е била нагласена, дали всичко е било постановка или не, кой седи зад всичко, спонтанни ли бяха протестите и т.н., и т.н. Резултатът е явен – тогавашните управляващи освободиха пътечката на сегашните управляващи. Така или иначе всички заедно са една и съща партия, която уж не съществува, а управлението се падна на ДС.
 
Но протестите продължават, стават всеобхватни и дори гражданите, които не изявяваха позиция вече са силно потресени от ината на сегашното „правителство”.  Това, като че ли беше повратната точка, обръщаща борбата от Наши срещу Ваши в Народ срещу криминално-политическата класа(сиреч мафия). Народът си търси правата.
 
Исканията бяха променяни, подменяни и изменяни в медиите, но това което остава ясно е, че гражданите искат оставка. Ако ще да се пуснат по спиралата - оставка, избори, оставка, избори, протестите ще продължат, докато не се пречисти Народното събрание. Хората не протестират вече за тока, за джамиите, за насилието, за неспазването на законите, за земята, за образованието, за здравеопазване, за пенсиите и т.н. Очевидно нИщо не е наред. Изкара се на яве едното гнило и всички други се размирисаха.
 
Протестиращите са устремени, те няма да се спрат. Ще става все по-зле за управляващите (ако могат така да се нарекат), защото по улиците не са излезли Сульо и Пульо. Там са се събрали интелигентни хора. Хора наясно с исканията си. Хора, които с всеки

изминал ден научават все повече за политическите издънки и не налагат цензура при изказването им. 

Не знам, каква е тази мисъл, която се върти в главите на господата управленци.
 
Навярно си мислят, че всичко ще отмине и замине и те ще си управляват и крадат мирно и кротко, без много шум, трупайки средства в офшорни сметки, както напоследък взе да става ясно. 
 
Как се стигна до тук? От ясно по-ясно е, че социалното ни съзнание е жертва на 45 години комунизъм, последвани от 24 фалшива демокрация. Всеизвестният „преход”, за който мазоли ни излязоха да говорим последните години бе всъщност трансформацията от „промяна” в подмяна и измяна. За това са отговорни до болка познати политици и държавници, алчни до безскрупулност, разни мизантропи, виновници за бандитската приватизация, демагози, въжеиграчи и хамелеони и централният образ – персонажа на нестандартния политик, подозиран, като потенциален диктатор, който с лекота „покори” медиите. Сами се сетете.
 
Те бяха неприятни, протести имаше и тогава. Всички помним протестиращите учители преди няколко години. Разликата е, че с тях можеше да се водят разговори, те бяха податливи на манипулация.  С днешните им ученици, които са излезли на улиците обаче, този разговор е невъзможен. Студентите навън ще поставят началото на една социална революция, много подобна на тази от 1989г. Днешните протестиращи са с едно съвсем различно съзнание. Вече уморени от обещания, те протестират срещу липсата на морал, срещу лъжите.
 
За двайсет и няколкото години стана ясно, че обещания в България не се спазват. Достатъчно политици имаха времето и възможността да променят нещо и не го направиха. Това е причината за яростта на днешните протестиращи – те вече имат памет. Ако преди са били богати на вяра и надежда, то днес са богати на предразсъдъци и съмнения и само „лъжливото овчарче” носи вина за това. Вече не се хвърля в миналото преживяното и не се започва всеки ден от начало, събуждайки се с празно съзнание.
 
Сериозните народи предвиждат непреживяното, а ние години наред се правихме на слепи за собствената си памет. Това е различното на сегашните българи, излезли на площадите и улиците – те помнят и не искат да забравят.
 
 
Снимка: offnews.bg