Въпреки заглавието, тук няма да срещнете аргументи “За“ и „Против“ тютюнопушенето на закрито, на открито, на завет или на сянка. За първи път няма да чуете и мнението на Андрей Слабаков по темата*.
Ще поговорим за нещо друго, също толкова тривиално и дразнещо, дори малко омръзнало, че чак позабравено. Ще поговорим не за скритите пепелници в заведенията, не за вредния дим, а за това къде отиват фасовете, когато догори цигарата.
Всички знаят къде най-често се оказва наплюнчената миризлива угарка, след като спре да дърпа дим – на земята. Пътят до там понякога е къс, пушачът е излязъл да палне една цигарка, изпушва си я като пич, и като още по-голям пич я изстрелва с отработено движение на палеца и показалеца. После със самодоволна и победоносна усмивка се връща в заведението - “На ви сега забрани, ходете да чистите, като много ви знае балалайката!”. Понякога обаче нещата стават малко по-сложно. Вкъщи пушенето още е позволено, а и да го забранят, няма кой да те види. Та каниш си гости, пушите си на воля, пепелникът се пълни и... Точно когато стаята започне да мирише на навлечен бездомник през август, отваряш прозореца и небрежно мяташ съдържанието на пепелника. Понякога от ентусиазъм мяташ и самия пепелник. Това не е метафора, преди няколко седмици видях точно това – стотици жълти угарки под една тераса на блока, в който живея, а посредата се белее пластамасов пепелник. Както и няколко други боклука, но все пак, щом си хвърляш фасовете, що да не си хвърлиш и торбичката.
Но така и така сме навлезли в конкретиката, да не помислите, че говоря само за принципи. Преди 1-2 месеца, повечето градинки в Бургас се сдобиха с чисто нови кошчета, на които пише “Място за пушачи”, оборудвани както за обикновени отпадъци, така и като пепелник, 
в който можеш да си изгасиш цигарата и да си хвърлиш фаса. На тях, вероятно написано от писател утопист, четем: “За по-чист град. Моля, пазете”. Удивителната в края малко стряска, но пък “моля” в началото връща баланса. Така една от двете мантри, на Изхрвърлящитесибоклуканаулицата, а именно “Ми то няма кошчета!” беше прекратена. Ако се чудите, другата мантра е “Ми да дойдат да почистят пък!”. Кога чистят и кога
не, аз не следя. Знам само, че понякога става чисто и след ден-два пак е мръсно. Следя как цапат.
Да се върнем все пак на кошчетата. И на забраната за пушене, за която обещах, че почти няма да говоря много. В една алтернативна вселена, където България е една хипотетично нормална държава с хипотетично възпитани граждани, би трябвало да наблюдаваме следния хипотетичен резултат – Забрана за пушене + Еволюирало в пепелник кошче = Заведение без дим и улица без фасове. А сега познайте, дали в нашата вселена, в нашата България с нашите съграждани, резултатът е същия? Първо в почти всички заведения има дим, но тях обещах да ги оставя на мира. Второ – улиците и градинките са пълни с фасове! Е, тях няма да ги оставя на мира, да ме извиняват. Ето още една задача по този повод: на какво разстояние от кошчето-пепелник, един български пушач би изхвърлил фаса си на земята. Подсказвам – забравете за километрите, не сме в Германия! Сто-двеста метра? Е, чакайте, да не сме в Бангладеш? Верен отговор – 5 метра! И имаме нов световен рекорд.
В конкретния случай става дума за градинката, зад гърба на училище “Братя Миладинови”. В принципния случай става дума за почти всяко заведение, освен тези, които съвестно си чистят. Пак в конкретния случай заведението не чисти. Заведението, ако изобщо може да се нарече така, бидейки по-скоро миришеща на алкохолна мента и урина кръчма, се намира на 10 метра от детска площадка и на 50 метра от училище. В тревните площи, на иначе добре спретнатата градинка, играят малки деца. Аз не си играя там, но минавам всеки ден и се гнуся... Когато питам някой и той се гнуси... После пиша някакъв коментар, поствам го някъде в нета и айде пак всички се гнусят. И излиза, че никой не си хвърля фасовете на улицата. А те са там!
Та започвам да си мисля. Може би всички сме възпитани, всички сме примерни граждани, европейци сме и много държим на чистотата. Просто обаче, понеже сме с дълбока гражданска позиция, изразяваме своя протест и хвърляйки цигарата си на земята, ставаме почти революционери за една благородна кауза.
Или това, или всички сме простаци...
*Мнението на Андрей Слабаков по темата: “Пушачите си рискуват живота така, както бънджи скачачите. На бънджи скачачите обаче никой не пречи!” Четете и мислете!
faceass, БРАВО!!!!! Повече хора като тебе трябва да има в общините, че поне да дават идеи, които биха решили проблемите. Колкото до статията - БРАВО и за нея! Наистина се радвам, че има толкова много хора, които разбират проблем с тютюнопушенето. Драги ми пушачи (за да спазваме добрия тон), вие интересували ли сте се къде отива точно тази "наплюнчената миризлива угарка, след като спре да дърпа дим"? Отива на сметищата в повечето случаи, след като бъде изметана от улицата. А зачитали ли сте се каква голяма част от боклука съдържа ИМЕННО угарки???? Всички се "извинявате" с колите и другите замърсители, които дишаме. Всичко това, обаче е МНОГО по-дълбоко.... Не знам доколко сте наясно с явлението наречено "парников ефект". Да.. колите замърсяват... да, предприятията също... но и ДА - цигарите също играят голяма роля в този ГЛОБАЛЕН проблем. Но не. На вас не ви пука... Вие няма да сте живи, когато това ще започне наистина да излиза извън релси, когато тези пожари в Австралия стигнат и дотук и когато всичко започне да измира - вашите деца, внуци или правнуци ще живеят този мъченически живот. Но защо да ви пука, нали няма да сте сред живите и няма да е ваш проблем? Защото цялата ни работа е такава! Всеки мисли за себе си - другите сами да се оправят. Поздравления ;)
Това е статията! Поздравления! "Четете и мислете!"
Абе, еййй . . . Ало, "философите" :) Я се стегнете ! Няма България - няма Мългария, много е просто. Вечния принцип на "моркова и тоягата". Яки глоби (ама мнооого яки) и солиден (ама наистина солиден) процент от тях за глобяващия . . . И да видите колко бързо настъпва хармонията :) . . . Че и работи във всички сектори на живота :)
Истината е, че сме прасета. Всеки един от нас е хвърлял фас или хартийка на земята. Въпросът не е дали можем да се наведем и да изчистим изцапаното от другите, а да отделим една-две секунди, за да си изхвърлим боклуците в кошчето. Много по-лесно е. Винаги сме били добри в това да коментираме другите и да откриваме чуждите грешки, место да погледнем себе си. И не липсата на кошчета е причината да сме такива мърльовци. И по домовете си нямаме кошчета на всяка крачка, трябва да отидем до другата стая или до терасата, за да си изхвърлим боклука, но у дома не ръсим по земята.