На 15 април имах честта да съм сред участниците в организираната кръгла маса „Предизвикателства и възможности за развитието на Странджа и Сакар“. Срещата на местните власти и НПО с депутати от ГЕРБ очаквано не бе предизборна, а следваше конкретна делова цел на организаторите. Дали тя е постигната ще покажат следващите стъпки към търсене на най-важния ефект от замисъла – комплексен подход за интегрирано териториално развитие на района. Без да преразказвам споделеното предлагам на любезния читател една провокативна гледна точка, която може и да послужи на въпросното развитие.
              Несъмнено, поредното обсъждане на проблемите и възможностите пред местните власти и хората в най-обезлюдения район на страната припомни отдавна предъвквани тъжни констатации за икономическото и демографското му състояние. Гостите на кръглата маса не спестиха причинната връзка  между политическите и законодателни решения на централните власти и последиците от липсата на икономически растеж. Зад волята да не се премълчават грешките особен интерес предизвикаха изтъкнатите причини за липсата на нови бизнеси в района, създаване и оползотворяване на ресурси, а не само тяхното изсмукване и от там неефективна качествена заетост, която не преработва, а само „подпомага изнасянето“(главно дървесина и отчасти недървесни горски продукти).
             Към отдавна известната диагностика на Странджа-Сакар в редица програмни документи и всевъзможните общински и областни стратегии 2007-2013 г. важен акцент се оказва безпардонното нарушаване правото на собственост и допълнителното изкривяване на пазара с неефективни държавни протекции. В случая имам пред вид не само последиците от национализацията след 1947г., насилственото коопериране през 50-те и 60-те години или прословутото 22-ро постановление на МС и нереализираната докрай Програма Странджа-Сакар. Днешните последици от прилагането на закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и наредбите към него са  поредно доказателство за пренебрегване правото на собственост.Територията на парк „Странджа“, например и на редица защитени местности са превърнати във „феодални владения на хора от ъндърграунда“, според участници в дискусията. Дългогодишните арендни права върху ловните полета са предоставени от името на държавата, но забележете – не върху изцяло нейна собственост! Никой не чува гласовете на хората, които  практически са лишени от правото върху собствеността си, отдадена неправомерно на  арендатори не от друг, а от този, който по закон бди за правата ни – държавата. А дивечът в тези частни територии трябва да бъде именно на частния собственик на земята!. Но дали и защо само дивеча?
             До кога у нас ще продължава парадокса  правото на собственост да бъде толкова повърхностно и формално? – Само да ореш нивата, а едно дърво да не можеш да отсечеш без нечие разрешение с куп формалности; да не можеш да ползваш подземните богатства от земята, която си наследил или закупил – не е ли това висша форма на демагогия с неприкосновеното право на собственост, прогласено в чл.17 от Конституцията? Всъщност нашите права на собственост са доста надупчени като дивечова кожа в самото законодателство откъм условности и възможности за тяхното нарушаване вместо непоклатими задължения за тяхното опазване. Примерите са прекалено много, но е достатъчна кратка илюстрация.
              Самата ни конституция допуска въвеждане на държавен монопол(чл.18,ал.4), а ЗУЧК  допуска предназначението на земи и гори в крайбрежната зона "А" и "Б" да може да се промени, „ако е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план (чл. 17). А да се предвиди видяхме колко е лесно и какви са последиците!  В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) има 30 думи за задължения, обезсилени обаче от други 99 думи за разни възможности. Именно чрез тези 99 думи  собствеността реално се предоставя на лица, които не са собственици. Точно с такъв дух  ЗЛОД превръща бивши ниви и гори на частни собственици  в ловни полета. И дори  постановява, че договорът за стопанисване на дивеча може да се продължи без конкурс с нови 15 години, ако са достигнати „допустимите дивечови запаси‛ (чл. 36л).
           Както се вижда, в правната джунгла от законови условности и възможности човек се обърква дали дивеча е вреден или вредата от нарушаване правото на собственост се е превърнала в обществено опасно явление. Не случайно един от участниците определи наличието в обществото на „четвърти сектор “- ловния – според влиянието му в публичните власти, но създаващ проблеми на местните хора и не допринасящ за местното развитие. За това логично прозвучаха идеите за разумно оползотворяване на ресурсите и възможностите за развитие на традиционното някога овцевъдство, преработка на съществуващи и култивиране на ценни редки растения и дребноплодни горски продукти, както и други бизнеси. Специално за района на Сакар е нужна нова залесителна политика с цел възстановяване на широколистните гори.
             Не бе подминат и въпроса за сегашния модел на институционално изграждане и административно функциониране на общините. Дори идеята за тяхното редуциране не прозвуча изненадващо на фона на все по- драматично

спадащия административен капацитет и възможностите им да  се справят с предизвикателствата на европейските механизми за финансиране. От 231 селски общини в страната едва 57 успяха да се включат в общо 35 Местни инициативни групи (МИГ) със свои местни стратегии за развитие по Лидер – европейската политика за развитие на селските райони, заложена в нашата национална ПРСР в Ос |V 2007-2013. Като изключим Средец и Елхово, четири общини в региона, на практика по-голямата част от територията, се оказаха извън обхвата на мерките по Лидер. Макар основният принцип „отдолу нагоре“ в този подход да предполага добро между териториално сътрудничество и съвместна инициативност, на практика при изграждането на тези структури беше приложен обратния принцип – „отгоре надолу“. Познавайки процеса отблизо мога да кажа, че именно не разбирането, подценяването и не прилагането на 7-те универсални принципи на Лидер подхода в региона доведоха до този печален резултат. За това на кръглата маса се чуха гласове за нова програма за Странджа-Сакар или нова регионална подпрограма и облекчаване на процедурите за финансиране. Добре ги обобщи Томислав Дончев като следващи три основни цели: съответстващи промени в ПРСР, изготвяне на нова местна стратегия(единна за общините тук) и съвместна инициативност(заедност) на кметовете в исканията им към централните власти и към програмите за избор на конкретни мерки. Забележете – не само местна инициативност в една или друга община, а СЪВместна инициативност в търсенето на решения от всички общини заедно на  проблемите в региона като цяло – ето това би било част от решенията в новия програмен период 2014-2020 г., а и занапред. И ще бъде израз на държавническо мислене.
             Впрочем, отсъствието на добро сътрудничество между публичните власти на всички нива е сериозен проблем с национално измерение. Това е видимо и от Брюксел, но кой знае защо ние самите не правим опити да променим модела.
В конкретния случай това потвърди и Областна управа Бургас като не изпрати свой представител на тази кръгла маса. А точно на такива форуми държавната и местни власти следва да  чуят гражданското общество и съвместно да отговорят на актуалните въпроси. Да поемат конкретни ангажименти от къде и как да се започне. Защото времето не чака. Още в началото на новия програмен период следва да се изработи единна Харта за развитие на територията Странджа-Сакар с общо избрани насоки за въздействие и на тази основа Регионална оперативна подпрограма с конкретни пилотни проекти за развитие на местните ресурси. Чрез Националната селска мрежа и научни институти и лаборатории има възможност да се разработи единна стратегия по Лидер с Местни групи за управление и развитие така, че нито една част от територията да не остане без обхвата на всички тези мерки. Това е напълно постижимо. И би било модел за прилагане не само в регионален, а и в национален мащаб. Така както Лидер подхода беше пилотна инициатива през 90-те години и прерасна в основна политика на ЕС за развитие на селските райони със 7-те му универсални принципи. Те просто трябва да се приложат – като модел на поведение, като избор на възможности.
               Разбира се, ще преодолеем сегашната неефективна организация на обществото и липсата на реална бизнес среда чрез бизнес инициативи в региона, като се фокусираме по думите на проф.Илиян Михов върху това, което създава богатство чрез икономически растеж, а именно:
Толерантност и баланс във всичко(публични власти, гражданско общество, социални взаимоотношения);
Икономическа свобода за всеки(увеличавайки правата върху собствеността);
Господство на закона над всички.   
              Няма рецепти за успех, но без правила като тези винаги ще изпитваме недостиг на така необходимата (съв)местна инициативност за подобряване живота на тукашните хора и на бизнеса в тази буферна гранична зона на Европейския съюз. И обратно – тяхното прилагане на практика ще означава, че се преодолява сегашната липса на единодействие в региона между трите сектора. Държавната власт е отговорна с досегашните си политики за общата изостаналост и налагането на споменатия четвърти (ловен) сектор и за това тя е сега на ход да     насърчава инициативите и да променя законодателната и нормативна рамка щом това го изискват потребностите на хората.
              Инициативата на местни депутати от ГЕРБ относно предизвикателствата и възможностите за развитието на Странджа и Сакар приемам не като партийна инициатива, най-вече заради експертната насоченост в мисленето и възможностите на г-жа Ивелина Василева – бивш зам.кмет на община Бургас. Пролича си нейният професионален поглед не само като модератор на срещата, но в цялостния последователен интерес максимално да се приложат възможностите на четирите фонда на ЕС – ЕЗФРСР, ЕФМДР, ЕСФ и ЕФРР с техните конкретни програми и мерки за ефективно въздействие върху развитието на региона. Надеждата е, че както се отвориха възможностите на Бургас за европейско финансиране с нейното пряко участие в процеса, така може да се получи и с доста по-труден обект на въздействие като Странджа и Сакар. Аз вярвам в тези възможности на доказали се хора Остава всички ние да работим съвместно и взаимно да се подкрепяме. Само така ще успеем.

Бургас, 22 април 2014